braindamage

Жорката от съпорта правеше вече трета обиколка на острова, крещейки като изтърван. Около него стоеше Ивайло Пандиев и гледаше объркано. Винаги беше подозирал, че Жорката му е фен, но тази неистова радост го притесняваше. На 18-тата обиколка Жорката се измори, седна отчаяно до него и го погледна с жалостен поглед:

– Сега като знаете, че не работя за Фолксваген, означава ли, че трябва да се явявам пак на АСХ? – попита Жорката и се постара да направи възможно най-изтерзаната си физиономия.

Ивайло Пандиев се изсмя и отговори:

– Разбира се, че не Жорка. Ти си почетен студент по АСХ на катедра “Електронна техника”! Целият факултет се гордее с теб и предложихме на декана да кръстим зала на твое име!

Continue reading →

Жорката от съпорта се беше отдал на заслужена почивка. След нечовешките усилия, на които се беше подложил за да спаси съпортския бизнес от световната финансова криза, Жорката беше решил почивните дни да избяга от сивото ежедневие и ето го на – блажено разплут в хамака, вързан между две палми на плажа в имението му на самотен остров. Това беше премията му от сделката за генно-модифицирани съпортаджии с конкурентна хостинг компания. Веднага след нея Жорката използва връзките си в правителството и беше приет закон, забраняващ наемането на такива съпортаджии. Веднага беше сезирана комисията за контрол на съпорта, компанията беше закрита и Жорката се сдоби с остров.

Continue reading →

Малко по-късно Жорката от съпорта вече рулираше с Голфарата из Студентски град и  си търсеше място за паркиране.

– Това място не е същото, откакто се махнах от тук! Всеки кара каквото си иска, спира където си иска, оставя колата си както си иска. Ужас направо! – взмущаваше се Жорката. Но изведнъж възмущението му прерастна в див ентусиазъм:

– Ха! Място за мен! Място за мен! – викаше той, натисна газта и заби Голфарата в кротко паркиралото отстрани Поло….

– Чуечииии, направо му *CENSORED* мамата. Хехехе, като имам време ще запиша клип и ще го кача в ютуб, за да може младите севлиевци да се учат как се паркират Голфари!

Жорката от съпорта подкани останалите да слизат и излезе от колата. В този момент пред ужасения му поглед в задницата му се заби огромен джип, управляван от русо изглеждаща девойка. Жорката от съпорта извърши специфично за него движение с ръце и извика:

– Ииииии, да ми ядеш гъза, имам ролбари!

Тогава страничното стъкло на мястото до шофьора се спусна и от там се показа позната късоподстригана муцуна:

– Гошеееееееееее! Браво, Гоше! Гоооше, Гооше, Гооше. – викаше муцуната. Без особени усилия Жорката от съпорта разпозна братчеда.

– Гоше, какво правиш, отдавна не съм те виждал! – викаше братчеда и без да даде възможност на Жорката да реагира и продължи. – Айде, Гоше, наздраве, че аз ще ходя да взема едни бургерчета тука, че с тая ще ходим към Люлин после!

Братчеда смигна на Жорката от съпорта и изчезна. “Шибани братчеди….” помисли си Жорката и тръгна към заведението. Хареса си една хубава маса, настани се и си поръча пиене. След не много време се чу свистене на гуми, от завоя се появи Ланчата на админа и с бясна скорост сви по една тъмна алея и изчезна. “Я па тоя… пак си мисли, че е от България Еър” помисли си Жорката и продължи да си пие пиенето. След малко по улицата преминаха 4 патрулки и продължиха нагоре към “downtown”-a на СтудГрад. “Хм, патрулки… интересно.” мислеше си Жорката. Веднага след това админа изкочи от храстите до уличката и с бодра стъпка се насочи към Жорката.

– Мараба, Жорка, кво става? – весело подвикна админа като се приближи и седна на масата при Жорката.

– Кви бяха тия изпълнения от теб? – попита Жорката от съпорта.

– А, нищо. Нали ме хванаха оня път пиян с превишена скорост и ми взеха книжката. И карам си днес аз с 200 ей сега и тия искаха да ме спират. Баси хората, даже не бях включил НОС-а. И си викам сега, те ако ме спрат, ще ме проверяват за алкохол, ще ми искат документи и ще се отече. И продължих, ама те се афектираха нещо и тръгнаха след мен… Не знам какво им стана… – невинно обясни админа.

– Ясно! – отсече Жорката.

– Абе, къде е Цецо 2? – попита админа – Нали каза, че бил с теб?

– Е как бе – ей го е – каза Жорката и посочи един празен стол и почти веднага продължи – А… е нали тръгна с нас? – Жорката от съпорта се зачуди за малко и след това извика – Оли, чуечииии, забравил съм го в багажника! Чакай да ходя да го извадя, че ке се скине да умре там! – каза Жорката и се изстреля към колата. След малко се върна с Цецо 2 и каза гордо:

– Ей го бе – нищо му няма! – каза той слагайки безжизненото му тяло в стола.

След това компанията започна да обсъжда фундаментални, за човечеството, неща като например вътрешни дезинфекции с бърбън, медицинско приложение на канабиса, използването на марихуана като имуностимулатор, белодробни лечения с тютюнопушене и т.н. Естествно подробности не мога да разкажа, защото всичко това е поверително и ще бъда принуден да самоубия всеки, който прочете поста, а ако не се лъжа това е наказуемо.

Жорката от съпорта се беше разплул в стола си и пресушаваше 9-та бира. До него мирно и тихо си стояха Цецо 2 и приятелката на Жорката от съпорта, също пиейки бира. Приятелката на Жорката от съпорта е съвършенно непознат, за този блог, персонаж и за нея може да се отдели цяла секция тук. Но поради силните й позиции в масонските общества тя няма да бъде дискутирана. Все пак не искате 306 утре да се събуди в някой затвор за военни престъпници в бананова република, нали? Та единственото което искате (и трябва) да знаете за приятелката на Жорката от съпорта е, че меко казано с нея шега не бива. Но нека се върнем на историята…

След единадесетата бира Жорката от съпорта се изнерви и каза:

– Мамка му, тоя Танас е заспал и не ми е предал посланието и сега чакам тук като клиент проформа фактура. 300 калинки Хонда да му направят, само да го лепна с Голфарата някой път!

В този момент келнерът се приближи и каза:

– Айде свършвайте по-бързо, че след малко затваряме!

Жорката от съпорта бавно остави чашата си и погледна изпитателно сервитьорчето….

– Are you talkin’ to me? Ти сигурно си нов тук, а? – попита Жорката.

– Да, що проблем?

– Ами да, вече имаш голям проблем… – през зъби изцеди Жорката и в този момент дойде управителят. Пребледнял се обърна към Жорката и каза:

– Безкрайно се извинявам, тоя малоумник не знае какво говори, моля Ви не събаряйте заведението с колата си.

И за късмет на нещастния управител телефона на Жорката иззвъня. Същият бръкна в джоба си извади го, покефи се известно време на задгробната си мелодия на Мерилин Менсън и вдигна:

– Телефонът на Жорката от Съпорта, for English press one, for French fuck off!

– Ко стаа ве Жорка? Съпорта доносничи, че си ме търсил. – беше админа – Кажи кво има – да не си намерил някакъв бърбън за доизпиване или жени за…

Жорката се изкашля шумно. Админа разбра, че Жорката не е сам и веднага смени темата:

– Жорка ибало си мамата, сложих НОС на Ланчиата и снощи на Цариградско минах свръхзвуковата. Ама ще ти разправям като се видим, кажи сега защо ме търсиш.

Жорката от съпорта захлупи слушалката и се обърна към полуприпадналия сервитьор и управителя хамелеон, който сменяше вече 3-ти цят на лицето си:

– Пичове, излезе ви късмета, айде бегайте да си играете докато не съм размислил!

Бившите жертви естествено не изчакаха втора покана и веднага изчезнаха в нощта. Жорката продължи (вече по телефона):

– Абе мани, ядосвам се с разни тъпаци тука… Айде да ходим в СтудГрад на дискотека. Зарибен ли си, такъв?

– Абе то…. Миналата вечер пихме, снощи пак пихме, днес работих, т.е. пак пих… ама айде ще дода. Но да знаеш, че едвам ме нави!

– Абе на дискотека бе – няма да пием. – засегна се Жорката.

– Да бе – ще цапнем по едно някъде на бързо и после ще си ходя – нямаш грижи! Вие си ходете на дискотека, няма проблеми. – отговори админа, смеейки се.

– Deal! – каза Жорката и затвори телефона. След това се обърна към спътниците си, изхлили се и каза:

– По Голфарите! Отиваме на дискотека в СтудГрад!

Бележка на 306: Не искам блогът ми да става разпространител на сапунени сериали, но съм принуден да прекъсна писането на този пост, защото току що се появи issue с ел. инсталацията на тайната квартира и в момента съм на тъмно. Обещавам да доставя третата част на историята веднага щом дебъгна и отстраня проблема!

Тиха септемврийска вечер. Съпортаджията Танас е отебал и последните за вечерта тикети и се подготвя за заслужена дрямка на два стола. “Ех, мама му стара, преди да дойдат онези повлекани спяхме на диван, а сега….. регрес бате… на столове….” мислеше си Танас докато сваляше подлакътниците. “Но нищо…. и без диван съпорта ще отебава!”. В този блажен момент телефона звънна. “Да вдигна или да отсвиря…” мислеше си съпорта, но след това се сети как е оставил 10 тикета за дневната смяна и съвестта го накара да вдигне телефона…

– Вие се свързахте с Да Хостингa. Сашо не е на работа, така че ако ви се слушат вицове моля обадете се утре следобед. Айде казвай бързо, че ще лягам! – с лека досада промърмори съпортаджията.

– Танас де го? Що ще правим без сайт? – отвърна гласа с остър тон.

– Аз съм Танас, мога ли да помогна набързо, че май линията ще се разпадне след малко? – каза съпорта и се усмихна злобно.

– Що става бре, Танасе…. казувай! Къде е админа…. Веднага да му кажеш, че ще се рафинира алкохол тая вечер и ни трябва помощ!  И хич не ми прави оня номер със слушалката. Аз когато съм отебавал клиенти така ти още си се чудил от коя страна се отваря бирата! – гневно извика “гласа”.

– Ъмммм, ааа тооо с кой говоря всъщност?

– Как с кой бе, ей! Аз съм Жорката от съпорта… Нали помниш – в началото бе Жорката, после се появи и съпорта и хиляди клиенти зареваха.

Като чу Жорката от съпорта Танас скокна все едно е видял бабката от горния етаж по прашки! Събра крака, глътна шкембето, козирува и на един дъх извика:

– Тъй вярно, Жорка! Слушам, Жорка! Ще предам веднага, Жорка!

– А така! Кво е това нещо – неорганизирана работа! Няма ред тука! Хайде със здраве. – възмутено каза Жорката и затвори телефона. Съпорта си отдъхна и се молеше да не бъде уволнен…

– Damn съпортаджий, they are all alike… – каза Жорката от Съпорта от другата страна и излезе.

to be continued

P.S. Всяка прилика с реални лица, реклама на наденица и Сашо е абсолютно случайна. Нито един съпортаджия не беше наранен от Жорката при написването на този пост.