Тиха септемврийска вечер. Съпортаджията Танас е отебал и последните за вечерта тикети и се подготвя за заслужена дрямка на два стола. “Ех, мама му стара, преди да дойдат онези повлекани спяхме на диван, а сега….. регрес бате… на столове….” мислеше си Танас докато сваляше подлакътниците. “Но нищо…. и без диван съпорта ще отебава!”. В този блажен момент телефона звънна. “Да вдигна или да отсвиря…” мислеше си съпорта, но след това се сети как е оставил 10 тикета за дневната смяна и съвестта го накара да вдигне телефона…
– Вие се свързахте с Да Хостингa. Сашо не е на работа, така че ако ви се слушат вицове моля обадете се утре следобед. Айде казвай бързо, че ще лягам! – с лека досада промърмори съпортаджията.
– Танас де го? Що ще правим без сайт? – отвърна гласа с остър тон.
– Аз съм Танас, мога ли да помогна набързо, че май линията ще се разпадне след малко? – каза съпорта и се усмихна злобно.
– Що става бре, Танасе…. казувай! Къде е админа…. Веднага да му кажеш, че ще се рафинира алкохол тая вечер и ни трябва помощ! И хич не ми прави оня номер със слушалката. Аз когато съм отебавал клиенти така ти още си се чудил от коя страна се отваря бирата! – гневно извика “гласа”.
– Ъмммм, ааа тооо с кой говоря всъщност?
– Как с кой бе, ей! Аз съм Жорката от съпорта… Нали помниш – в началото бе Жорката, после се появи и съпорта и хиляди клиенти зареваха.
Като чу Жорката от съпорта Танас скокна все едно е видял бабката от горния етаж по прашки! Събра крака, глътна шкембето, козирува и на един дъх извика:
– Тъй вярно, Жорка! Слушам, Жорка! Ще предам веднага, Жорка!
– А така! Кво е това нещо – неорганизирана работа! Няма ред тука! Хайде със здраве. – възмутено каза Жорката и затвори телефона. Съпорта си отдъхна и се молеше да не бъде уволнен…
– Damn съпортаджий, they are all alike… – каза Жорката от Съпорта от другата страна и излезе.
to be continued
P.S. Всяка прилика с реални лица, реклама на наденица и Сашо е абсолютно случайна. Нито един съпортаджия не беше наранен от Жорката при написването на този пост.