Малко по-късно Жорката от съпорта вече рулираше с Голфарата из Студентски град и си търсеше място за паркиране.
– Това място не е същото, откакто се махнах от тук! Всеки кара каквото си иска, спира където си иска, оставя колата си както си иска. Ужас направо! – взмущаваше се Жорката. Но изведнъж възмущението му прерастна в див ентусиазъм:
– Ха! Място за мен! Място за мен! – викаше той, натисна газта и заби Голфарата в кротко паркиралото отстрани Поло….
– Чуечииии, направо му *CENSORED* мамата. Хехехе, като имам време ще запиша клип и ще го кача в ютуб, за да може младите севлиевци да се учат как се паркират Голфари!
Жорката от съпорта подкани останалите да слизат и излезе от колата. В този момент пред ужасения му поглед в задницата му се заби огромен джип, управляван от русо изглеждаща девойка. Жорката от съпорта извърши специфично за него движение с ръце и извика:
– Ииииии, да ми ядеш гъза, имам ролбари!
Тогава страничното стъкло на мястото до шофьора се спусна и от там се показа позната късоподстригана муцуна:
– Гошеееееееееее! Браво, Гоше! Гоооше, Гооше, Гооше. – викаше муцуната. Без особени усилия Жорката от съпорта разпозна братчеда.
– Гоше, какво правиш, отдавна не съм те виждал! – викаше братчеда и без да даде възможност на Жорката да реагира и продължи. – Айде, Гоше, наздраве, че аз ще ходя да взема едни бургерчета тука, че с тая ще ходим към Люлин после!
Братчеда смигна на Жорката от съпорта и изчезна. “Шибани братчеди….” помисли си Жорката и тръгна към заведението. Хареса си една хубава маса, настани се и си поръча пиене. След не много време се чу свистене на гуми, от завоя се появи Ланчата на админа и с бясна скорост сви по една тъмна алея и изчезна. “Я па тоя… пак си мисли, че е от България Еър” помисли си Жорката и продължи да си пие пиенето. След малко по улицата преминаха 4 патрулки и продължиха нагоре към “downtown”-a на СтудГрад. “Хм, патрулки… интересно.” мислеше си Жорката. Веднага след това админа изкочи от храстите до уличката и с бодра стъпка се насочи към Жорката.
– Мараба, Жорка, кво става? – весело подвикна админа като се приближи и седна на масата при Жорката.
– Кви бяха тия изпълнения от теб? – попита Жорката от съпорта.
– А, нищо. Нали ме хванаха оня път пиян с превишена скорост и ми взеха книжката. И карам си днес аз с 200 ей сега и тия искаха да ме спират. Баси хората, даже не бях включил НОС-а. И си викам сега, те ако ме спрат, ще ме проверяват за алкохол, ще ми искат документи и ще се отече. И продължих, ама те се афектираха нещо и тръгнаха след мен… Не знам какво им стана… – невинно обясни админа.
– Ясно! – отсече Жорката.
– Абе, къде е Цецо 2? – попита админа – Нали каза, че бил с теб?
– Е как бе – ей го е – каза Жорката и посочи един празен стол и почти веднага продължи – А… е нали тръгна с нас? – Жорката от съпорта се зачуди за малко и след това извика – Оли, чуечииии, забравил съм го в багажника! Чакай да ходя да го извадя, че ке се скине да умре там! – каза Жорката и се изстреля към колата. След малко се върна с Цецо 2 и каза гордо:
– Ей го бе – нищо му няма! – каза той слагайки безжизненото му тяло в стола.
След това компанията започна да обсъжда фундаментални, за човечеството, неща като например вътрешни дезинфекции с бърбън, медицинско приложение на канабиса, използването на марихуана като имуностимулатор, белодробни лечения с тютюнопушене и т.н. Естествно подробности не мога да разкажа, защото всичко това е поверително и ще бъда принуден да самоубия всеки, който прочете поста, а ако не се лъжа това е наказуемо.