Жорката от съпорта се беше разплул в стола си и пресушаваше 9-та бира. До него мирно и тихо си стояха Цецо 2 и приятелката на Жорката от съпорта, също пиейки бира. Приятелката на Жорката от съпорта е съвършенно непознат, за този блог, персонаж и за нея може да се отдели цяла секция тук. Но поради силните й позиции в масонските общества тя няма да бъде дискутирана. Все пак не искате 306 утре да се събуди в някой затвор за военни престъпници в бананова република, нали? Та единственото което искате (и трябва) да знаете за приятелката на Жорката от съпорта е, че меко казано с нея шега не бива. Но нека се върнем на историята…
След единадесетата бира Жорката от съпорта се изнерви и каза:
– Мамка му, тоя Танас е заспал и не ми е предал посланието и сега чакам тук като клиент проформа фактура. 300 калинки Хонда да му направят, само да го лепна с Голфарата някой път!
В този момент келнерът се приближи и каза:
– Айде свършвайте по-бързо, че след малко затваряме!
Жорката от съпорта бавно остави чашата си и погледна изпитателно сервитьорчето….
– Are you talkin’ to me? Ти сигурно си нов тук, а? – попита Жорката.
– Да, що проблем?
– Ами да, вече имаш голям проблем… – през зъби изцеди Жорката и в този момент дойде управителят. Пребледнял се обърна към Жорката и каза:
– Безкрайно се извинявам, тоя малоумник не знае какво говори, моля Ви не събаряйте заведението с колата си.
И за късмет на нещастния управител телефона на Жорката иззвъня. Същият бръкна в джоба си извади го, покефи се известно време на задгробната си мелодия на Мерилин Менсън и вдигна:
– Телефонът на Жорката от Съпорта, for English press one, for French fuck off!
– Ко стаа ве Жорка? Съпорта доносничи, че си ме търсил. – беше админа – Кажи кво има – да не си намерил някакъв бърбън за доизпиване или жени за…
Жорката се изкашля шумно. Админа разбра, че Жорката не е сам и веднага смени темата:
– Жорка ибало си мамата, сложих НОС на Ланчиата и снощи на Цариградско минах свръхзвуковата. Ама ще ти разправям като се видим, кажи сега защо ме търсиш.
Жорката от съпорта захлупи слушалката и се обърна към полуприпадналия сервитьор и управителя хамелеон, който сменяше вече 3-ти цят на лицето си:
– Пичове, излезе ви късмета, айде бегайте да си играете докато не съм размислил!
Бившите жертви естествено не изчакаха втора покана и веднага изчезнаха в нощта. Жорката продължи (вече по телефона):
– Абе мани, ядосвам се с разни тъпаци тука… Айде да ходим в СтудГрад на дискотека. Зарибен ли си, такъв?
– Абе то…. Миналата вечер пихме, снощи пак пихме, днес работих, т.е. пак пих… ама айде ще дода. Но да знаеш, че едвам ме нави!
– Абе на дискотека бе – няма да пием. – засегна се Жорката.
– Да бе – ще цапнем по едно някъде на бързо и после ще си ходя – нямаш грижи! Вие си ходете на дискотека, няма проблеми. – отговори админа, смеейки се.
– Deal! – каза Жорката и затвори телефона. След това се обърна към спътниците си, изхлили се и каза:
– По Голфарите! Отиваме на дискотека в СтудГрад!
Бележка на 306: Не искам блогът ми да става разпространител на сапунени сериали, но съм принуден да прекъсна писането на този пост, защото току що се появи issue с ел. инсталацията на тайната квартира и в момента съм на тъмно. Обещавам да доставя третата част на историята веднага щом дебъгна и отстраня проблема!