Жорката от Съпорта Covert Operations

Събота сутрин. Часът беше около 9:30, а Жорката от съпорта тъкмо се разбуждаше в леглото си. Любящата му приятелка му беше сервирала закуска в леглото – любимата му баница, с голяма чаша айрян и шоколадово десертче. Жорката я погледна сънено, целуна я нежно и лакомо се нахвърли върху закуската. След това бившият съпортаджия стана и бързо се облече. Не след дълго вече беше на вратата и завързваше любимите си обувки. Няма да споменавам марката им, за да не правя скрита реклама. Единствено ще споделя, че Жорката се оръси за тях 14 хил евро. Миг след това двамата излязоха и се насочиха към Витошка. Още предния ден Жорката от съпорта беше обещал шопинг терапия, а един съпортаджия винаги държи на думата си.
След дълго, уморително и разкешващо обикаляне Жорката остави приятелката си в елитен спа център и седна в заведението отсреща, за да я изчака. Беше на бара и тъкмо поръча любимото си пиене, когато до него се приближи добре облечен непознат. Той си поръча доста твърд, за този час на деня, алкохол и отпи мощна глътка.
– Добър ден, Жорка – любезно поздрави непознатия.
Жорката от съпорта го погледна злобно, мигновенно извади нож от вътрешния си джоб и го заби на милиметри от чашата на непознатия
– За теб съм г-н *****! – (фамилията на Жорката от съпорта е заличена поради мерки за сигурност) – гневно отговори Жорката – Какво искаш?
Непознатият не се притесни много. Отпи отново от чашата си, все едно ножът не беше там, бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади вестник, сгънат на две. Беше някакъв странен жълт английски вестник. На първа страница имаше статия, със заглавие “Very Welcome Guest Obsesseses Loneley Female”. Разказваше се за някаква самотна дама, която излязла на среща с младеж, от някакъв сайт за запознанства. Обаче мачото се оказал някакъв медиум и чрез хипноза принудил бедната жена да хвърли паве по група италиански туристи, питащи случаен минувач как може всички в Англия да карат отляво.
Естествено набития поглед на Жорката от съпорта не се интересуваше от историята в клюкарския вестник. Безгрешното му око и острият, като бръснач, мозък веднага забелязаха, че първите букви от заглавието на историята образуваха “VW GOLF”. Със същата твърдост Жорката продължи:
– Все пак, може те изслушам преди да те закова с ножа за стената! Казвай бързо какво искаш!
Непознатият продължи:
– Чух, че наскоро си взел успешно АСХ, г-н ******. А вашите умения са много тачени на пазара в момента! Хората от вестника се интересува от Вас! – каза непознатият и отново отпи от чашата си.
Жорката от съпорта погледна часовника на стената. В отражението забеляза двама набити младежа, които се правеха, че не гледат към тях. Жорката деликатно бръкна в страничните си джобове, извади два малки ножа за хвърляне и ги запрати по главорезите. Само след миг заподозрените лежаха в локва кръв, заведението мигновенно се изпразни, а бармана сменяше за трети път цвета на лицето си.
– Сега вече може да говорим – продължи Жорката – какво иска “вестника” от мен? – явно кодовото име за VW Group му беше харесало много.
– Мисля, че това е много добре известно и за двама ни. Както вече казах, вашите умения са високо ценени, а хората от вестника се нуждае от тях. Нали разбирате – всеки голям концерн има нужда от… хм нека го наречем “услуги”, които трябва да останат скрити. Тоест Вие ще изпълнявате поръчки за тях и докато се справяте те ще направи всичко за Вас, но ако се провалите…. ще отрекат всичко. Разбирате, за какво говоря, нали?
– Ако отново искат да правя test drive на Голф 6 на отркриването в Перник им кажи да ми ядат пищова! В тоя град не стъпвам за нищо на света! – отговори Жорката и се изсмя гадно.
– Определено имате чувство за хумор, г-н ****. Та, какъв е вашият отговор? – отговори непознатият.
– Ами нека я видим тази работа… – отговори Жорката – Съгласен съм!
Непознатият стана, стисна ръката на Жорката от съпорта и изчезна почти толкова изненадващо, както и се беше появил.
Жорката тъкмо допиваше пиенето си, когато в заведението влезе приятелката на Жорката от съпорта.
– Ама как може да стоиш в такива дупки! Как не те е срам! Виж заведението е абсолютно празно, а ти киснеш тук и като последния алкохолик и пиеш с 2 трупа… – недоволстваше тя.
– Не, отбих се само за да си взема от картичките – отговори Жорката и се усмихна. След това остави 100 евро на почти побъркалия се от страх барман, прегърна приятелката си и излязоха.