Тъмна сутрин…. телефонът на Жорката от съпорта звъни. “Babble, Babble, Bitch, Bitch Rebel, Rebel, Party, Party….”. Жорката изключи алармата си и се изпъна блажено в леглото… “Life sux” каза си той и погледна вляво то себе си. На гардероба до него любящата му приятелка беше оставила любимия му костюм, прилежно изгладен и готов за подвизи. Обикновено Жорката обличаше този костюм само на международните конференции на Volkswagen Group, но за съжаление днешния повод не беше толкова приятен.
От доста време насам Жорката се явяваше на един изпит и както се сещате от доста време не го взимаше… Преподаваше му небезизвестния Ивайло Пандиев, който смяташе, че Жорката от Съпорта е замесен в поругаването на автобуса му преди известно време. Естествено Жорката беше невинен, но преподавателят не вярваше в това…
Заради днешния изпит Жорката беше принуден да съкрати многократно сутрешните си упражнения – задоволи се само с 10 километра спринт и 3 x 100 повдигане на VW Polo от лежанка. След това Жорката облече костюма си, нежно намести вратовръзката си, усмихна се сам на себеси в огледалото и си каза “Съпорта, mo****fuc**. Жорката от Съпорта, хехехе”. След това погледна часовника и се намръщи:
– Мамка му, закъснявам! Този път съм твърдо решен да стигна на време и нищо не може да ме спре! – каза си наглас Жорката, грабна ключовете за Голфарата и се изстреля от тайната квартира.
Навън го очакваше неприятна изненада – комшийте му, заченати още преди ранни комунизъм, отново го бяха затворили. А C4-то (не, това не е модел на Ситроен), което обичаше да използва в такива случаи, беше свършило вчера (Жорката беше попаднал в едно наистина голямо задръстване). Той извади мобилния си телефон и набра някакъв номер…. Чу сигнал свободно и груб женски глас му отговори:
– Golf Suppport services, how may I help you?
– Username GogoSup – отсече Жорката.
– Voice recofgonition confirmed, good day Mr. Stoychev. What can we do for you?
– Requesting artillery strike – my car is blocked.
– Negative Mr. Stoychev, no fire support available for your location.
Жорката изпсува и затвори телефона. “Плащам толкова много пари и винаги като съм на зор се дънят…” мислеше си той и влезе в колата. Извади конзолата на бордовия сървър под волана и въведе няколко мистични команди в GOLF шела. Малко след това на екрана се появи план за излизане от задънената ситуация, който включваше преход през ливадата на блока, която комунягите наричаха градинка. С мръсна гас Жорката излетя през ливадката. За съжаление това му действие беше забелязано от баба с бастун, която извика:
– Нехранимайко, как може да минеш през градинката!!!
Жорката спря, свали стъклото и отговори спокойно:
– Безкрайно се извинявам, но колата ми беше запуш….. – опита се да отговори той, но бабката веднага го прекъсна.
– Простак!!! Глупак – нареждаше тя плюейки с беззъбата си уста по колата.
Жорката почеса гладко-обръснатата си брада и бързо прецени ситуацията. След това без да се замили бръкна под седалката си и извади пушка-помпа със скъсена цев – най-добрият приятел на съпорта в тежки момени. Той насочи пушката към бабката и стреля близо до нея. Ченето на баберата падна…. тя погледна уплашено към него, изми стъклото му и каза:
– Приятен ден, годподин Стойчев!
– Много хубав ден и на Вас, госпожо! – любезно отговори Жорката и потегли със свистене на гуми.
Жорката от съпорта летеше из тесните улички, а от високоговорителите на колата му дрънеше тежък gangsta rap. За отрицателно време Жорката стигна до паркинга на ТУ-София, където спря пред ужасения поглед на Ректора:
– Ама какво е това безобразие! Не може да спирате тук! – викаше Ректорчето.
Жорката слезе, небрежно изтупа праха от сакото си и му подхвърли ключовете, казвайки:
– Хайде на, паркирай! И внимавай с боята, иначе ще видиш бакшиш брез крив макарон!
С бодра крачка Жорката се насочи към залата. Вдясно от него се бяха скупчили второкурснички от ФеКаТиТе, които си шушукаха:
– Леле, това е Жорката от съпорта!
– Ау колко е сладък!
– Ооооо толкова е готин!
– Ще отида да го заговоря!
– Луда ли си ма, пача! Приятелката му ще ти забие главата на пилоните на НДК и ще дари трупа ти на Медицинският университет!
Две даже не издържаха на гледката и припаднаха. Жорката от Съпорта естествено не обърна внимание на обезумелите си фенки – за него това беше ежедневие. След кратък преход през университета и бързи разговори с бивши колеги Жорката стигна до залата. Погледна табелката замечтано, оправи връзката си и влезе:
– Добър ден! – учтиво поздрави той – Как сте г-н Пандиев?
– Ооо, Жорка, здравей! – Пандиев беше видимо доволен от присъствието му. Все пак не всеки ден Жорката от съпорта ти идваше на изпит на крака и то навреме.
– Тук ли да седна? – попита Жорката и посочи първия ред.
– Не, в никакъв случай, Жорка! Това е за утайката – настани се във VIP ложата отзад. – отговори му Пандиев с широка усмивка.
Жорката от съпорта му благодари и седна на последния ред. Пандиев раздаде изпитните билети на останалите, взе един стол, обърна го с облегалката напред и седна срещу Жорка.
– Жорка, чух че разработваш аналогов ускорител за Golf III. Как върви?
– Ами, какво да Ви кажа г-н Пандиев…. – отговори Жорката замислен – Ако на времето бях идвал на лекции по АСХ сега щеше да ми е много по-лесно! Но тогава бях млад и зелен….
– Не се коси Жорка! Аз знам, че ти си ги разбираш тия неща! Тая сутрин ми звъняха от Volkswagen… помолиха ме да не те задържам, защото трябвало да им доставиш ускорителя до няколко дни…. – каза Пандиев с видимо разбиране – Обаче разбери ме, не мога да ти пиша повече от 4 на празен лист! Дори и на теб!
Вълни на смях моментално обзеха Жорката от съпорта. Явно препилия му снощи с антифриз съквартирант е изпълнил заканата си да убеди преподавателя, че Жорката работи за Volkswagen.
– Няма проблем, г-н Пандиев! Оценявам жеста Ви!
– За теб винаги, Жорка! Дай си книжката и да разтуряме седянката!
Жорката излезе от залата, обезумял от щастие. Прелятя през коридора и стигна отново до “коридора с фенките”. Там 2 от момичетата се опитваха да свестят припадналите си колежки. Жорката от съпорта се усмихна, бръкна в джоба си, извади едно листче и надраска горещия телефон на Хостинга. След това закачливо намигна на една от девойките и й метна листчето. Горкото момиче изпадна в несвяст, а Жорката се изхили и продължи по коридора.
Отвън ректора все още стоеше вцепенен с ключовете от колата и гледаше тъпо. Жорката мина покрай него, взе си ключовете, пъхна му 100 евро в джоба и му подметна закачливо:
– Виж как си спрял бе…. барем да я беше мръднал на сянка!
След това влезе в колата си и отпраши в неизвестна посока….