306 стоеше в офиса си и чатеше със злоба. Беше един от онези досадни дни, в които простотията те яхва и искаш да кажеш много глупости, на много хора, за много кратко време. И той беше така здраво яхнат, че един по един хората от листата му започнаха да минават в статус Invisible. Когато и последният “абонат” не издържа на напрежението 306 стана гордо и погледна през прозореца. Пред него се разкриваше невероятна гледка към новата метростанция в Бизнес Парк Чапръчене. Както се очаква от един подчертано бизнес район, метрото в Чапръчене нямаше нищо общо с цивилните метра, които небизнес хората виждат всеки ден. Беше разработка на военните и вместо реслови влакчета се използваха мини-совалки, които се придвижваха чрез торсионни полета и черни дупки между станциите.
Пълната хармония на 306 беше прекъсната от телефонно повъняване:
– Ало – отговори 306.
Отсреща се чу глас, който бързо и ясно изстреля:
– Кой: 306, Кога: преди 2 минути; Какво – Рандеву с вожда; Къде – конферентната зала за тайни бизнес планове на 3ти етаж.
Това беше новия манагер на 306, който преди това беше работил за специалните части на Чапръчене. Кодово им име беше “Черните пъдпъдъци”, но те наричаха себе си “Кондорите”, защото звучеше по-авторитетно. Момчето вярваше, че малко военна дисциплина няма да се отрази зле на “изнежените бизнес гражданчета”, а и висшия мениджмънт нямаше нищо против откакто той преби двама служители, искащи повишения.
306 слезе в конферентната зала, която беше три етажа по-надолу. Там стояха 3ма корпоративни типа и въпросният манагер. Той беше доста внушителен – канара с габарити на трикрилен гардероб, обелчена в черен костюм, синя риза с копчета под формата на малки гранатки и маскировачна вратовръзка. Имаше къса черна коса и много сърдито лице. Никой не знаеше как точно се казва тази канара, защото той държеше всички да се обръщат един към друг с позивни (бел. авт. още ли се чудите защо наричам нашия герой 306?). Неговата беше Checkmate.
306 закова на място и извика:
– 306 се явява по заповед на Checkmate! Разрешете да доложа!
– Сядай и слушай, 306 – студено отговори Checkmate – Сформирахме grep звено за бързо реагиране (GЗБР). То е уникално само по себеси, защотото абревиатурата му е единствената със символи на 2 езика. Целта на греп звеното е да отстранява проблеми от днес за вчера и да поема пълна отговорност когато всичко се омаже. Ти участваш в екипа!
– Ама аз не се чувствам особено заинтересован – опита се да се измъкне 306.
– Не се скатавай, а благодари за оказаната ти чест! – сряза го Checkmate.
– Ех… добре, освен мен кой участва в това звено? – попита 306 с нескрито притеснение.
– О, екипа е много мащабен! Имаме един основател, негова беше идеята и той е главен шеф-манагер на звеното. Той има 3-ма заместник шефа, за да се повиши надеждността. Освен това сме наели 3ма независими supervisor-a, които да съблюдяват за правилната работата на висшия мениджмънт и 2ма одитора, които докладват на шефовете отгоре. Ти имаш едни тийм лидер, който от своя страна си има 4ма заемстници. Наели сме и 3ма мидъл манагери, които да се грижат за добрата комуникация между шеф-манагерите и теб, ааа вас.
– А кой друг грепи? – попита 306.
– Ами… как да ти кажа, малко прехвърлихме квотата за наемане. Но нали знаеш – много е важно нешата да са скалируеми! А с тази стройна организация това изобщо няма да е проблем. Така че на този етап ще грепиш сам и ако нещо се счупи цялата отговорност пада върху теб.
– Да, звучи справедливо – отговори с нескрита ирония 306.
– 306, стани! Мирно! Свободно! 306, свободен си да се върнеш на работното си място. Ще получиш мейл със следващите инструкции.