Жорката от съпорта се беше отдал на заслужена почивка. След нечовешките усилия, на които се беше подложил за да спаси съпортския бизнес от световната финансова криза, Жорката беше решил почивните дни да избяга от сивото ежедневие и ето го на – блажено разплут в хамака, вързан между две палми на плажа в имението му на самотен остров. Това беше премията му от сделката за генно-модифицирани съпортаджии с конкурентна хостинг компания. Веднага след нея Жорката използва връзките си в правителството и беше приет закон, забраняващ наемането на такива съпортаджии. Веднага беше сезирана комисията за контрол на съпорта, компанията беше закрита и Жорката се сдоби с остров.
Жорката от съпорта гледаше замечтано вълните и тъгуваше за Голфа си, който беше принуден да остави на паркинга на летището. “В един съвършен свят на Голфовете най-накрая ще им бъде разрешено да летят. Това ще бъде свят без ограничения и без коли под 90 коня по улиците….”. В този момент мислите на Жорката бяха прекъснати от познат звук… “Петко льоооооо, Капитаааааан….”. Телефонът звънеше:
– Ало, – отговори любезно Жорката от съпорта. Отсреща някакъв неясен глас се представи и започна да боботи нещо.
– Къв си ти бе? – попита Жорката от съпорта. Гласът си смотолеви отново името, но този път стана ясно, че е продуцент на Тату.
– И какво искаш? – сряза го отново Жорката.
– Жорка, имаме гениален план. – продължи продуцента. – Искаме да запишем нов клип, но ни трябва твоята кола за реквизит.
– Мери си приказките младежо! Не може да наричаш моят Голф просто кола!
– Ох, съжалавям много! Да, точно така – говорех за Вашия Голф. – продуцента вече премина на Вие – Значи, вижте каква идея имаме. Представяте ли си неограничената пустош на пустинята Сахара… И изведнъж от нищото с бясна скорост се появява Вашият Голф и върху него пеят момичетата!
– Ти луд ли си бе…. Това е Голф, не Зил! Аре у лево…. – ядосано извика Жорката и хлопна телефона. “Зельовци….” мислеше си Жорката. “Вече нямат никакво уважение към патриархалните ценности!”. Жорката отпи отново от коктейла си и се загледа намусено в морето…
“Петко льоооооо, Капитаааааан….”. Телефонът звънеше отново.
– Е няма такъв нахалник – този път на глас извика Жорката и вдигна телефона.
– Абе забрави бе, на какъв език да ти кажа, че няма да стане! – крещеше Жорката от съпорта.
– Хеей, Жорка, много си се разпенил днес. – закачливо подхвърли човека остсреща. – Аз съм онзи досаден репортер от английския жълт вестник, с който говори миналата седмица. Сещаш ли се?
– А, добре, – видимо по-спокойно отвърна Жорката. Все пак не искаше от първата среща да е груб с новите си клиенти. – Кво става?
– Жорка, много скоро ще се запознаеш със свръзката си във VW. Всъщност той вече пътува към теб.
– Ха ха ха – Жорката от съпорта се изхили гадно. – Имаш малък проблем обаче, аз съм малко надалече.
– Ха ха ха. – изхили се обратно човека остреща – Спокойно Жорка, тайния ти остров за почивка и релаксация не е чак толкова таен, че ние, от VW, да не знаем за него.
– Хм, ще я видим тая работа… – кисело отвърна Жорката – А как по-точно казваш, че тази свръзка пътува към мен?
– Буквално лети към теб така, както си говорим. Връзката ти избра да се внедри на острова посредствоm HALO jump. Трябва да се появи всеки момент…
– Оли, чуечииии, ко ма напрай ти ма умря – видимо се развълнува Жорката – HALO jump казваш…. Хахаха, ако не му се отвори парашута почистването е за ваша сметка, нали?
– Не се тревожи за това, Жорка. VW Group ти желае лек ден:) – отвърна гласа и затвори телефона.
Жорката стоеше и все така умно гледаше към водата. “Ебаси и кофти късмета….” мислеше си той. “VW ми изпращат откачалка, която скача на сравнително малък остров с парашут от сравнително голяма височина – на къде върви този свят?”. След малко се чу плющящ звук от отваряне на парашут. Жорката се обърна и видя как на няколко метра от него сравнително едър парашутист кацаше бавничко на острова му. С отработено движение той стъпи на земята и се затича за да подбере правилно парашута си. След това го сгъна енергично, изправи се и махна гащеризона си. Под него се видя елегантен и видимо скъп бял костюм. Новодошлият се изправи, пооправи си сакото, свали си очилата си, погледна към Жорката и с широка усмивка каза:
– Здравей, Жорка!
Жорката от съпорта стоеше като ударен от гръм. Устата му беше широко отворена, а очите му излъчваха смесица от ужас и недоумление. От изненада изтърва телефона и коктейла, които дъжеше в ръцете си и загледа още по шашнато. Свръзката на VW се засмя и каза:
– Добре ли си Жорка? Изглеждаш все едно изпреварваш по магистралата и отзад Hyundai Atos ти свети “къси-дълги” за да се прибереш.
Но Жорката от съпорта не го отчете изобщо. Направи няколко крачки назад, седна в хамака си, избърса студената пот от челото си и стана пак…
– Ивайло Пандиев…. – каза плахо той. – Не мога да повярвам! Ама…. вие ли сте…..
– Да Жорка – отвърна Пандиев – аз съм твоята свръзка.
Следва продължение…