Жорката от съпорта беше нощна смяна в Хостинга. Тъкмо беше затворил последните два тикета за смяната и се канеше да заспива, когато мониторинг системата изпищя. Жорката погледна небрежно и с изненада забеляза, че няма връзка с един от основните сървъри. Дракон (така се казваше машината) обслужваше двама много важни клиента на Хостинга и всякакъв downtime беше недопустим. По принцип Дракон отпадаше много рядко и подобен прецедент шокираше младите съпортаждии. Жорката обаче беше всичко, но не и млад съпортаджия.
Дата центъра, където стоеше сървърът се намираше точно 4 етажа под работното място на Жорката. Сградата на Хостинга беще феноменална – намираше се на тайно място в Гео Милев, разположена изцяло под земята с 8 независими връзки и самостоятелна атомна електроцентрала. Във въпросния дата център по ирония на съдбата на смяна беше Цецо 2, който трябваше да следи и предотвратява в зародиш подобни проблеми. Но очевидно тази вечер не беше във форма. Жорката от съпорта грабна телефона и спокойно набра някакъв номер. След две позвънявания отсрещната страна вдигна, а фоновия шум представляваше ожесточена престрелка, нечовешки викове и експлозии. Жорката от съпорта се ядоса:
– Цецо 2, спирай филмите и виж защо Дракона падна. Пак се занимаваш с глупости на работа!
– Жорка, не са филми – говореше доста по-бързо от обикновеното Цецо 2 – имаме огромен проблем!
– Какъв проблем?
– Стана инцидент! Голям инцидент!
– Целият съм в слух – вече губеше търпение Жорката от съпорта. В този момент се чу още по-голяма експлозия и още няколко автоматични откоса.
– Жорка, снощи Сисадмина е правил модификации по машините в крайно нетрезво състояние. В резултат на това от всеки потребител, който се логне успешно в контролния си панел, се извлича ДНК проба чрез лигите върху монитора му. Тази проба се доставя до нас и не знам от къде се генерират зомбита с аналогично ДНК.
– Какво? Цецо 2 да не си се побъркал! – шокира се Жорката.
– Не се бъзикам Жорка! Клиенти-зомбита ни нападат! О, не копър майните се появиха! Жорка трябва да ги спра, а мунициите намаляват!
Чу се още един голям взрив. Жорката от съпорта погледна мониторинг системата – вече всички машини в дата центъра бяха офлайн. “Този път положението се насра” мислеше си той. Жорката от съпорта се приближи към привидно масивната стена до него и я удари силно. Пред него се отвори тайник, в който имаше някаквa черна кутия. Жорката извади от нея бронежилетка и пушка-помпа с гравюра “Hurt me plenty!”. “Жорката от съпорта has come to town!” каза си той и се насочи към дата центра.
През това време Цецо 2 оказваше ожесточена съпротива на зомбитата в дата центъра. За негово щастие съседното помещение се използваше като склад от охраната и той беше успял да се въоръжи добре още при появата на първите натрапници. Използвайки бюрото си като прикритие Цецо 2 стреляше по изчадията с карабина и периодично ги замерваше с гранати. Изведнъж от другия край на помещението се появи Жорката от съпорта. Той разби вратата и с помпата си разстреля изненаданото зомби пред него.
– Цецо 2 – викаше той – Говорих с админа, трябва да се доберем до сървъра и да спрем процеса ръчно. Това трябва да стане бързо, защото ако се телепортират още копър маняци ще си *** мамата! Отвлечи им вниманието по някакъв начин.
Цецо 2 гледаше как Жорката застрелваше зомби след зомби и с крака доубиваше ранените. Като истинска машина за убиване той бавно, но методично се приближаваше към Дракон. В този момент на Цецо 2 му хрумна страхотна идея. Бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади от там компакт-диск с надпис “Як задгробен блек-метъл”, тикна го в компютъра си и усили колонките до максимум. В стаята се разнесе зловеща музика и след има няма две минути от асансьора слезе Ел Баберо Мустакато или просто казано Бабичката. Цецо 2 слушаше клеветите й с умиление. Никога не е предполагал, че ще се радва толкова много от появата й.
Бабичката влетя в сървърното псувайки:
– Гадни съпортаджии, пак ме облъчвате с гадна музика! Знаете ли колко е часа! Аз съм стара и болна – нареждаше тя – О довели сте си и жени, ваш’та мама! Долни влечуги! Внучката ми даде една камара пари за лазерна епилация – барем да бяхте поканили и нея, а не да нагъва крем карамел горе!
Въпреки внушителната поява никой освен Цецо 2 не обърна внимание на новия субект в стаята. Това видимо ядоса дъртата и тя продължи:
– На вас говоря, копеленца гадни! Изобщо не ми се правете, че не ме забелязвате! – продължаваше тя.
Цецо 2 с интерес наблюдаваше как от ушите и излизаше пара и мустаците й потреперваха от яд.
– Брей, колко добре си е оформила катинарчето… – мислеше си той – Интересно с какво се бръсне.
Бабката откачи окончателно и без повече приказки извади личната си точилка за терминиране на съпортаджии и се нахвърли върху зомбитата. Жорката от съпорта веднага се възползва от безредицата и скочи към основното, за етажа, електрическо табло. Пред него стоеше зомби и се зъбеше грозно. Без да се притесни Жорката размаза главата му с приклада на пушката и дръпна шалтера.
Изведнъж всичко потъна в мрак и тишина…
Жорката стоеше тихо в тъмнината и се чудеше какво се случва. Очите му бяха разширени от ужас, а от лицето му се стичаше пот. Изведнъж иззвъня телефон. Той се присегна и го взе… на екрана му светеше “08:00”. Жорката се огледа изненадано – лежеше в леглото си, в тайната си квартира и телефонът му отчаяно се опитваше да го събуди.
– Мамка му, напоследък сънувам големи глупости! – каза си той и стана от леглото…
Не следва продължение!