First assignment – част 3 (последна!!!)

След има-няма 10 минути в самолетен режим Жорката от съпорта и Цецо 2 бяха пред хотела.

– Сега какво ще правим, Жорка? – попита Цецо 2.

– Ба ли *****, ще ги обградим!!! – отговори Жорката.

– Ние сме двама бе…. – промърмори Цецо 2.

Жорката от съпорта не отговори и извади от жабката Голфърския си мегафон за псуване в задръствания.

– ГОВОРИ ЖОРКАТА ОТ СЪПОРТА! ВИЕ СТЕ ОБГРАДЕНИ! ОСТАВЕТЕ ЧАШИТЕ СИ НА ЗЕМЯТА И ИЗЛЕЗТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ!

Жорката от съпорта и Цецо 2 притаиха дъх и зачакаха реакция. Процорчето на хотела се отвори и от там се показа бат Начко – вожда на сервизните мениджъри.

– Гьорге, свиньо трезвена, много добре знаем, че сте 2ма. Хайде качвайте се горе, да не слезем ние, че навън студено! – провикна се бат Начко.

– Мамка му разкрити сме! – каза Жорката от съпорта на Цецо 2. – Няма как, колкото и да не ни се иска се налага да се качим горе и да пием с тях…

Цецо 2 беше видимо потресен:

– Щом се налага ще се качим…

– Планът е да се напием като животни и на другия ден да изтрезнеем преди тях за да изкопчим спецификацията на тайната технология на Хюндай! – нареди Жорката от съпорта.

– Да, борбата ще бъде тежка!

Жорката от съпорта и Цецо 2 влязоха в хотела. За съжаление част от нещата, случили се там, са засекретени и затова не мога да ги разкажа в този блог. Но в общи линии се случи следното…

След шест часов алкохолен маратон Жорката от съпорта усещаше, че нещата не отиват на добре. Главата му започваше леко да натежава, Цецо 2 от 2 часа се бореше с имагинерни емове в коридора,  бат Начко отчаяно се опитваше да поръча допълнително мезе от ресторанта долу. За съжаление радиостанцията за връзка с персонала беше счупена от Цецо 2 при първоначалния му щурм, имащ за цел “да деморализира врага и да пръсне редиците му”. След това останалите го изхвърлиха в коридора за да не троши инвентара. За съжаление това създаде допълнителни проблеми. Цецо 2 беше завардил единствения вход към стаята и се мислеше за Леонид, изправен срещу 3 милионна армия от емове.

– Съпортаджии! Tonight ша пиийм в нас!!! – викаше истерично той и нападаше персонала, опитващ се да се добере до стаята за да достави мезето.

В този момент бат Начко докладва проблема на Жорката от съпорта:

– Георги, побъркания ти съквартирант вилнее в коридора и прогони вече трета сервитьорка. Ако имаш намерение да ядем нещо тая вечер вземи мерки.

– Няма проблеми – считай проблема за решен! – отговори Жорката от съпорта и отвори прозореца зад него. След това отвори вратата и се развика:

– Емове в тилаааа, емове в тилаааа! Нападат ни в гръб!

Цецо 2 като чу това връхлетя в стаята с боен вик и се насочи към прозореца. С добре премерено хвърляне Жорката от съпорта го метна навън и гордо гледаше как Цецо 2 крещеше на имагинерните си войни да се прегрупират за да разбият атакуващият в тил имагинерен враг.

– Готово – гордо каза Жорката от съпорта – къде викаш е храната?

С Цецо 2 зад борда конференцията на сервизните мениджъри продължи значително по-спокойно. Всички нагъваха доволно, а ако се съдеше по виковете отвън Цецо 2 беше успял да удържи настъплението на имагинерните емове и беше преминал в контра-атака.

След близо час храната свърши, алкохола беше преполовен, а навън беше подозрително тихо. След малко се чуха сирени и 3 коли на гражданска защита профучаха по улицата. Тогава всички забелязаха, че Цецо 2 е в неизвестност! Жорката от съпорта каза:

– Да организираме спасителна акция!!! Ако агонизира в някоя канавка ще го доубием за да не се мъчи!

– Да! Звучи хуманно! – съгласиха се присъстващите.

– И забавно – добави бат Начко.

Когато излязоха навън бат Начко и Жорката от съпорта забелязаха, че Цецо 2 не е стигнал далече. Беше яхнал една бронзова сърна и ако се съдеше по виковете му преследваше и доубиваше единични имагинерни емове. До него бяха застанали служителите на гражданска защита и се чудеха дали е разумно да се намесват.

Жорката от съпорта и бат Начко разбутаха редиците, казаха на служителите “Тоя избяга по погрешка – сега ще си го приберем”, прошушнаха в ухото на Цецо 2, че знаят къде се крие последния емо лагер и го отнесоха. Така тримата полека-лека се насочиха обратно към хотела. Като изключим неуспешната атака на групата, насочена към стадо коне, нощта мина без изненади.

На сутринта всички преоткриха света около себе си и се колебаеха дали главите им се стесняват или просто са станали по-умни. Въпреки тежкото си състояние Жорката от съпорта не беше забравил основната цел на посещението си. Героите кротко събираха душа и тяло в ресторанта, когато един от сервизните мениджъри подхвана невинен флейм:

– Жорка…. Голфа не върви колкото Хюндай-я…. Бат Начко ще те изяде! – говореше мениджъра.

– Сигурно е така – не споря. – отговори Жорката от съпорта.

– Абе ти не спориш, ама е така! – продължаваше мениджъра.

– Аз дочух, че Хюндай имат нечувани нововъведения…. – дяволите се усмихна Жорката от съпорта – Вярно ли е това?

– О! Нима не знаеш? – започна бат Начко – Прокарвам идея за нова система базирана на биологично гориво. Усвояват се излишни газове от купето и се използват за да се обогати горивната смес. С простосмъртни постигнахме не повече от 10%-ово подобрение, но имаме надежда! Използвахме директно впръскване, като свързахме източника на газовете и усвоителя с тръба. При тестовете с един член на екипа, чието име не мога да ти кажа, постигнахме 200%-ово увеличение на мощността. Но подробностите са засекретени….

– Аха – кимаше умно Жорката от съпорта – Това звучи интересно…. и опасно!

Малко по-късно Жорката от съпорта и Цецо 2 поеха по дългия път към дома. По обясними причини Голфарата беше включена в “яваш-яваш mode”. Жорката от съпорта, доволен от успешно изпълнената му първа мисия, слушаше гръцка музика и спазваше всички ограничения на скоростта

– Life is good… – мислеше си той.