Зимата беше в разгара си, Топлофикация си точеше зъбите, а Жорката от съпорта обикаляше по магазините с приятелката си, за да си купи ново пуловерче. Тъкмо излязоха от поредния магазин, когато Жорката фиксира дългокрака и едрогърда, руса мацка с огромен плюшен мечок под мишница да крачи бодро към тях с усмивка до ушите. “О не, това е краят” – мислеше си Жорката от съпорта – “Тая пачавра е от онези, сега ще ми се нахвърли и моят земен път приключва тук…”
– Мила, чу ли за някакви откачени жени, които нападали хора по улиците и ги целували? – попита Жорката приятелката си.
– Не, защо? – отговори тя и го погледна изненадано.
– Ааа, ами имало някакви побъркани жени, избягали от Стопанския. Разкарвали се с някакви огромни плюшени мечоци и нападали мъже по улиците… – разсеяно й каза Жорката.
– Ах, мръсници! Само да ми паднат! Ще им покажа от къде идва цацата! Ако се оставиш на такава мисли му – лошо ти се пише! – отговори му тя.
– Кой? Аз? Ааа не! Абсурд! – смотолеви Жорката и с ужас гледаше как момичето приближаваше.
А девойката отсреща наистина беше като сълза… естествено всички минувачи и се наслаждаваха и само Жорката я гледаше с ужас. Момичето се приближи на около метър от него.
“Край,” мислеше си Жорката “всичко свърши”. В този момент мацката извади сгъваемо “лопате” скрито зад плюшения мечок и изтрещя Жорката от съпорта със всичка сила (добре, че не беше много) по главата. Докато той се свличаше на земята тя му подаде плюшения мечок и незабелязано му прошепна “Спокойно, Жорка, няма да те целувам пред приятелката ти”. След това сви в една тъмна уличка между два магазина и изчезна.
Приятелката на Жорката от съпорта бръкна в чантата си и извади любимия си Desert Eagle Mark XIX .50 Action Express и изпразни един пълнител в посоката, в която изчезна нападателката. След това се обърна към Жорката:
– Добре ли си? Не уцелих кучката, но я запомних! Не се притеснявай, ще я намеря! – говореше му тя и го гледаше с видимо притеснение.
“Да им имам и целувките на тия, още 2 такива срещи и ще съм само за санаториум.” мислеше си Жорката. След това се надигна, поизтупа се и отговори:
– Добре съм! Ще вземем този плюшен изрод с нас и ще свалим отпечатъци! Дано не ми остане синина!
След един час Жорката от съпорта стоеше вкъщи пред лаптопа си със затворено око и гледаше лошо. Тъкмо приключи с писането на последната статия за новия си портал, посветен на Автоматизацията на софтуерното тестване, когато се сети за мечока. “Тези ще ме довършат” мислеше си той. “Нека все пак видим защо беше това цялото фиаско”. Жорката грабна плюшения мечок, излезе на терасата и го стисна. Ушите на мечока се развъртяха смешно и на мястото на търбуха му се появи екран. Чу се глас:
– Добър ден, Жорка. Открихме, че наши конкуренти от Корея за разработили нова система, която може да увеличи до 3 пъти мощността на автомобилите им. Проблема е, че не знаем каква. Твоята задача е да присъстваш на алкохолна вечеринка във Велинград, където ще се намира един от сервизните мениджъри на въпросната фирма и да разбереш какво са измислили корейците. Веднага след това докладвай на свръзката си. Твой асистент за тази операция ще бъде Цецо 2, който вярвам знаеш как да намериш. И не забравяй – ако бъдете разкрити ние ще отричаме всякаква връзка с вас. Този плюшен мечок ще се самоиздуха след 10 секунди….
“И таз добра” – мислеше си Жорката от съпорта – “Удариха ме с лопата по главата, а сега ме пращат из планините, където видиш ли имало корейци. Тези хора са се побъркали окончателно!”. Жорката остави плюшения мечок на земята и загледа с интерес.
– 3, 2, 1 – “говореше” мечока – Гаси тока, гаси, че си лягааааааааааааааам.
С този последен вопъл мечока се изстреля нагоре, изкъртвайки част от терасата на горния етаж.
– Трябва да докладвам за този проблем на Фолксваген – каза си Жорката – добре, че не пуснах тази ужасия на паркинга!
Следва продължение…