Пандиев – braindamage

Жорката от Съпорта Covert Operations

306 — Tue, 09 Dec 2008 18:21:34 +0000

Събота сутрин. Часът беше около 9:30, а Жорката от съпорта тъкмо се разбуждаше в леглото си. Любящата му приятелка му беше сервирала закуска в леглото – любимата му баница, с голяма чаша айрян и шоколадово десертче. Жорката я погледна сънено, целуна я нежно и лакомо се нахвърли върху закуската. След това бившият съпортаджия стана и бързо се облече. Не след дълго вече беше на вратата и завързваше любимите си обувки. Няма да споменавам марката им, за да не правя скрита реклама. Единствено ще споделя, че Жорката се оръси за тях 14 хил евро. Миг след това двамата излязоха и се насочиха към Витошка. Още предния ден Жорката от съпорта беше обещал шопинг терапия, а един съпортаджия винаги държи на думата си.
След дълго, уморително и разкешващо обикаляне Жорката остави приятелката си в елитен спа център и седна в заведението отсреща, за да я изчака. Беше на бара и тъкмо поръча любимото си пиене, когато до него се приближи добре облечен непознат. Той си поръча доста твърд, за този час на деня, алкохол и отпи мощна глътка.
– Добър ден, Жорка – любезно поздрави непознатия.
Жорката от съпорта го погледна злобно, мигновенно извади нож от вътрешния си джоб и го заби на милиметри от чашата на непознатия
– За теб съм г-н *****! – (фамилията на Жорката от съпорта е заличена поради мерки за сигурност) – гневно отговори Жорката – Какво искаш?
Непознатият не се притесни много. Отпи отново от чашата си, все едно ножът не беше там, бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади вестник, сгънат на две. Беше някакъв странен жълт английски вестник. На първа страница имаше статия, със заглавие “Very Welcome Guest Obsesseses Loneley Female”. Разказваше се за някаква самотна дама, която излязла на среща с младеж, от някакъв сайт за запознанства. Обаче мачото се оказал някакъв медиум и чрез хипноза принудил бедната жена да хвърли паве по група италиански туристи, питащи случаен минувач как може всички в Англия да карат отляво.
Естествено набития поглед на Жорката от съпорта не се интересуваше от историята в клюкарския вестник. Безгрешното му око и острият, като бръснач, мозък веднага забелязаха, че първите букви от заглавието на историята образуваха “VW GOLF”. Със същата твърдост Жорката продължи:
– Все пак, може те изслушам преди да те закова с ножа за стената! Казвай бързо какво искаш!
Непознатият продължи:
– Чух, че наскоро си взел успешно АСХ, г-н ******. А вашите умения са много тачени на пазара в момента! Хората от вестника се интересува от Вас! – каза непознатият и отново отпи от чашата си.
Жорката от съпорта погледна часовника на стената. В отражението забеляза двама набити младежа, които се правеха, че не гледат към тях. Жорката деликатно бръкна в страничните си джобове, извади два малки ножа за хвърляне и ги запрати по главорезите. Само след миг заподозрените лежаха в локва кръв, заведението мигновенно се изпразни, а бармана сменяше за трети път цвета на лицето си.
– Сега вече може да говорим – продължи Жорката – какво иска “вестника” от мен? – явно кодовото име за VW Group му беше харесало много.
– Мисля, че това е много добре известно и за двама ни. Както вече казах, вашите умения са високо ценени, а хората от вестника се нуждае от тях. Нали разбирате – всеки голям концерн има нужда от… хм нека го наречем “услуги”, които трябва да останат скрити. Тоест Вие ще изпълнявате поръчки за тях и докато се справяте те ще направи всичко за Вас, но ако се провалите…. ще отрекат всичко. Разбирате, за какво говоря, нали?
– Ако отново искат да правя test drive на Голф 6 на отркриването в Перник им кажи да ми ядат пищова! В тоя град не стъпвам за нищо на света! – отговори Жорката и се изсмя гадно.
– Определено имате чувство за хумор, г-н ****. Та, какъв е вашият отговор? – отговори непознатият.
– Ами нека я видим тази работа… – отговори Жорката – Съгласен съм!
Непознатият стана, стисна ръката на Жорката от съпорта и изчезна почти толкова изненадващо, както и се беше появил.
Жорката тъкмо допиваше пиенето си, когато в заведението влезе приятелката на Жорката от съпорта.
– Ама как може да стоиш в такива дупки! Как не те е срам! Виж заведението е абсолютно празно, а ти киснеш тук и като последния алкохолик и пиеш с 2 трупа… – недоволстваше тя.
– Не, отбих се само за да си взема от картичките – отговори Жорката и се усмихна. След това остави 100 евро на почти побъркалия се от страх барман, прегърна приятелката си и излязоха.

Аналогови драми

306 — Sun, 30 Nov 2008 20:40:08 +0000

Тъмна сутрин…. телефонът на Жорката от съпорта звъни. “Babble, Babble, Bitch, Bitch Rebel, Rebel, Party, Party….”. Жорката изключи алармата си и се изпъна блажено в леглото… “Life sux” каза си той и погледна вляво то себе си. На гардероба до него любящата му приятелка беше оставила любимия му костюм, прилежно изгладен и готов за подвизи. Обикновено Жорката обличаше този костюм само на международните конференции на Volkswagen Group, но за съжаление днешния повод не беше толкова приятен.

От доста време насам Жорката се явяваше на един изпит и както се сещате от доста време не го взимаше… Преподаваше му небезизвестния Ивайло Пандиев, който смяташе, че Жорката от Съпорта е замесен в поругаването на автобуса му преди известно време. Естествено Жорката беше невинен, но преподавателят не вярваше в това…

Заради днешния изпит Жорката беше принуден да съкрати многократно сутрешните си упражнения – задоволи се само с 10 километра спринт и 3 x 100 повдигане на VW Polo от лежанка. След това Жорката облече костюма си, нежно намести вратовръзката си, усмихна се сам на себеси в огледалото и си каза “Съпорта, mo****fuc**. Жорката от Съпорта, хехехе”. След това погледна часовника и се намръщи:

– Мамка му, закъснявам! Този път съм твърдо решен да стигна на време и нищо не може да ме спре! – каза си наглас Жорката, грабна ключовете за Голфарата и се изстреля от тайната квартира.

Навън го очакваше неприятна изненада – комшийте му, заченати още преди ранни комунизъм, отново го бяха затворили. А C4-то (не, това не е модел на Ситроен), което обичаше да използва в такива случаи, беше свършило вчера (Жорката беше попаднал в едно наистина голямо задръстване). Той извади мобилния си телефон и набра някакъв номер…. Чу сигнал свободно и груб женски глас му отговори:

– Golf Suppport services, how may I help you?

– Username GogoSup – отсече Жорката.

– Voice recofgonition confirmed, good day Mr. Stoychev. What can we do for you?

– Requesting artillery strike – my car is blocked.

– Negative Mr. Stoychev, no fire support available for your location.

Жорката изпсува и затвори телефона. “Плащам толкова много пари и винаги като съм на зор се дънят…” мислеше си той и влезе в колата. Извади конзолата на бордовия сървър под волана и въведе няколко мистични команди в GOLF шела. Малко след това на екрана се появи план за излизане от задънената ситуация, който включваше преход през ливадата на блока, която комунягите наричаха градинка. С мръсна гас Жорката излетя през ливадката. За съжаление това му действие беше забелязано от баба с бастун, която извика:

– Нехранимайко, как може да минеш през градинката!!!

Жорката спря, свали стъклото и отговори спокойно:

– Безкрайно се извинявам, но колата ми беше запуш….. – опита се да отговори той, но бабката веднага го прекъсна.

– Простак!!! Глупак – нареждаше тя плюейки с беззъбата си уста по колата.

Жорката почеса гладко-обръснатата си брада и бързо прецени ситуацията. След това без да се замили бръкна под седалката си и извади пушка-помпа със скъсена цев – най-добрият приятел на съпорта в тежки момени. Той насочи пушката към бабката и стреля близо до нея. Ченето на баберата падна…. тя погледна уплашено към него, изми стъклото му и каза:

– Приятен ден, годподин Стойчев!

– Много хубав ден и на Вас, госпожо! – любезно отговори Жорката и потегли със свистене на гуми.

Жорката от съпорта летеше из тесните улички, а от високоговорителите на колата му дрънеше тежък gangsta rap. За отрицателно време Жорката стигна до паркинга на ТУ-София, където спря пред ужасения поглед на Ректора:

– Ама какво е това безобразие! Не може да спирате тук! – викаше Ректорчето.

Жорката слезе, небрежно изтупа праха от сакото си и му подхвърли ключовете, казвайки:

– Хайде на, паркирай! И внимавай с боята, иначе ще видиш бакшиш брез крив макарон!

С бодра крачка Жорката се насочи към залата. Вдясно от него се бяха скупчили второкурснички от ФеКаТиТе, които си шушукаха:

– Леле, това е Жорката от съпорта!

– Ау колко е сладък!

– Ооооо толкова е готин!

– Ще отида да го заговоря!

– Луда ли си ма, пача! Приятелката му ще ти забие главата на пилоните на НДК и ще дари трупа ти на Медицинският университет!

Две даже не издържаха на гледката и припаднаха. Жорката от Съпорта естествено не обърна внимание на обезумелите си фенки – за него това беше ежедневие. След кратък преход през университета и бързи разговори с бивши колеги Жорката стигна до залата. Погледна табелката замечтано, оправи връзката си и влезе:

– Добър ден! – учтиво поздрави той – Как сте г-н Пандиев?

– Ооо, Жорка, здравей! – Пандиев беше видимо доволен от присъствието му. Все пак не всеки ден Жорката от съпорта ти идваше на изпит на крака и то навреме.

– Тук ли да седна? – попита Жорката и посочи първия ред.

– Не, в никакъв случай, Жорка! Това е за утайката – настани се във VIP ложата отзад. – отговори му Пандиев с широка усмивка.

Жорката от съпорта му благодари и седна на последния ред. Пандиев раздаде изпитните билети на останалите, взе един стол, обърна го с облегалката напред и седна срещу Жорка.

– Жорка, чух че разработваш аналогов ускорител за Golf III. Как върви?

– Ами, какво да Ви кажа г-н Пандиев…. – отговори Жорката замислен – Ако на времето бях идвал на лекции по АСХ сега щеше да ми е много по-лесно! Но тогава бях млад и зелен….

– Не се коси Жорка! Аз знам, че ти си ги разбираш тия неща! Тая сутрин ми звъняха от Volkswagen… помолиха ме да не те задържам, защото трябвало да им доставиш ускорителя до няколко дни…. – каза Пандиев с видимо разбиране – Обаче разбери ме, не мога да ти пиша повече от 4 на празен лист! Дори и на теб!

Вълни на смях моментално обзеха Жорката от съпорта. Явно препилия му снощи с антифриз съквартирант е изпълнил заканата си да убеди преподавателя, че Жорката работи за Volkswagen.

– Няма проблем, г-н Пандиев! Оценявам жеста Ви!

– За теб винаги, Жорка! Дай си книжката и да разтуряме седянката!

Жорката излезе от залата, обезумял от щастие. Прелятя през коридора и стигна отново до “коридора с фенките”. Там 2 от момичетата се опитваха да свестят припадналите си колежки. Жорката от съпорта се усмихна, бръкна в джоба си, извади едно листче и надраска горещия телефон на Хостинга. След това закачливо намигна на една от девойките и й метна листчето. Горкото момиче изпадна в несвяст, а Жорката се изхили и продължи по коридора.

Отвън ректора все още стоеше вцепенен с ключовете от колата и гледаше тъпо. Жорката мина покрай него, взе си ключовете, пъхна му 100 евро в джоба и му подметна закачливо:

– Виж как си спрял бе…. барем да я беше мръднал на сянка!

След това влезе в колата си и отпраши в неизвестна посока….

Pandiev returns

golf_3CL — Sun, 03 Jun 2007 22:35:16 +0000

Тъмна нощ цари по улиците на София. Всички добри момчета са заспали, а лошите тъкмо се прибират по домовете си. Изведнъж от една крива уличка се чу свистене на гуми и от там с бясна скорост се понесе Mercedes Conecto, с червена табела 94. Автобусът е уникален по рода си прототипен модел – кабриолет с турбо двигател и спортно окачване. Външния вид е модифициран от известната тунинг компания АмФЕТТ – жълт металик, джанти за мъгла, кожен салон и светещ надпис отстрани “Искам всички студенти да пишат”. Автобусът с регистрационен номер “BAT PANDO” спря със завъртане на 180 градуса пред известна столична дискотека и от там излезе барнат млад мъж.
– Пандиев… Ивайло Пандиев – каза той на охраната и изчезна в заведението. Вътре полуголи сервитьорки от ФеКаТиТе мятаха горещи погледи на младия мъж, но той беше железен и дори не ги погледна. Без да забавя крачка се насочи към ВИП сепарето за гъзари от ТУ.
– Чух, че някакъв малък пикльо скочил с автобуса ти от Витиня? – каза Видеков на Пандиев.
– Да, скапанячето е от ФеКаТиТе и си е взело АСХ-то с 4ка подяволите. Нищо не разбират тия идиоти – ако беше при менe щеше да се явява докато не изплати поне 3 94-та! – отвърна му Пандиев с явно раздразнение.
– Нищо, все пак от Мерцедес ти пратиха новия модел – свестни хора излязоха.
– Да, до преди секунда с Лишков правехме дрифтове във Факултето. Не се научи да кара това момче! – Пандиев небрежно остави алармата на автобуса и продължи – Трябва да намерим оня дето скочи със старото 94 и да го направим загадка за медицината. Всички от ФеКаТиТе ще прекъснат!
– Не се коркай, Пандиев, последният път като реши да късаш студенти Ректорчето увеличи двукратно приема за да се наваксат пропуснатите места! Предлагам да се обадим на Джамииков да сбере G класите и да го почупим това идиотче в студентски.

Следва продължение…

Предговор: “Студент от ТУ скочи от прохода Витиня с автобус 94”

golf_3CL — Sat, 02 Jun 2007 12:02:17 +0000

22 годишният Ц.Д.Д., родом от Горна Оряховица днес е извършил насилствено отнемане на МПС – автобус Мерцедес, движещ се по линия 94. Нападението е извършено на територията на автономното княжество Студентски Град, като шофьорът Ивайло Пандиев, работещ като преподавател по АСХ в ТУ-София е бил завързан за спирката до зала Христо Ботев. В последствие същият е бил бит и употребен сексуално от група подивели второкурснички от ФЕТТ, в същия университет. След кражбата лицето Ц.Д.Д. е напуснало София с автобуса и се е насочило към прохода Витиня. Там шофьорът на откраднатия 94 абсолютно съзнателно е изхвръкнал с автобуса от пътя и се е измъкнал от падащото превозно средство през предната врата. По време на падането е използвал предварително нагласения парашут и е оцелял след катастрофата. Автобусът е абсолютно унищожен, а лицето се издирва от властите.