Автентичният текст, който съм публикувал съдържа нецензурни изрази, затова материала категорично не се препоръчва за лица под 22 години.

306

15 септември, освен като първия учебен ден, е известен и като световен дуде ден. Тогава дудуците от всички страни се събират на тайно място в покрайнините на София за да почетат рождения ден на своя кумир – дъ Дуде. Мястото, по-известно като 6тия етаж, от сутринта беше претъпкано с върли почитатели и обезумели фенки. Организаторите бяха наредили маси във формата на детелинки. По тях имаше всевъзможни забавления, с които да се занимават присъстващите до пристигането на дудето с главно Д. Най-голяма атракция беше автентични хора, програмиращи на многоплатформен език с гарбидж колектор. Самият гвоздей на програмата обаче беше блед младеж с оранжеви дрехи, който периодично излизаше и ги замярваше със столове.

Докато присъстващите се наслаждаваха на забавленията в далечината започна да се образува смесица от пепел, която видимо се насочваше към мястото на събитието. “Мини торнадото” беше акомпанирано от оглушителен рев на на двигател и писък на бягащи пешеходци. Организаторите се засуетиха. Към охраната на входа се засили симпатичен младеж с буквата H на гърба и се разкрещя:

- Тъпацииии, вдигнете бариерите, да ви еба у гъза, не виждате ли, че Дудука идва?

Охраната се раздвижи и и сръчно разкара бариерите. Човекът с H-то доволно се облегна на стената до него и си бръкна в джоба. Извади кутия цигари и с ужас констатира, че тя е празна и я хвърли по един автомобил Рено Лагуна Франческа едишън с бургаска регистрация. От колата излезе младеж с атлетична фигура. Той носеше тясна, черна тениска Адидас, която подчертаваше огромните му бицепси.

- Кво искаш, лек? – отговори канарата.

- Лек, нямам цигари! – ядоса се младежа с H-то.

Канарата наведе покорно глава и му подаде пакет цигари.

- Много добре! Сега се стягай за работа!

В този момент якото момче разкъса тениската си и навлече отгоре потник с надпис “Не създавайте, проблеми, защото Джелезото гледа”. Да, Джелезото (така наричаха младежа) наистина имаше огромен гръб.

Торнадото почти стигна до входа и от прахта се появи силует на автомобил, който влетя “на метла” през входа. С дрифт, на който би завидял всеки рейсър, колата влезе в специално маркираното паркомясто и от нея слезе дъ Дуде.

- Патлангучиииии, кво ставааааа? – провикна се той и се изхили.

В този момент присъстващите се затишиха и група обезумели фенки се втурнаха към новодошлия. “Оооо това е той”, викаше една “Дааа виж колко е сладък” крещеше друга, а по-емоционалните просто крещяха и обикаляха в кръг.

Насочения кучкопоток видимо смути Дудето и той извика:

- Джелезоооо, направи нещо преди тия да са ебали майката на колата ми!

Джелезото прегради пътя на тълпата, а момчето с H на гърба извади пожарогасител и започна да пръска побърканите фенки.

- Айде бе, да ви еба у гъза, всяка година правите едно и също… аман от вас. – викаше той.

- Ейй отиде ни разходката… – каза си тихо Джелезото, докато фенките се блъскаха около него.

След като тълпата се разпръсна Дудето изтупа прахта от дрехите си и се увери, че ципа на панталона му е вдигнат. В същия момент предната врата на колата се отвори и от там едва забележимо се изниза новата кандидатка за Мис Свят 2010 и се смеси с гостите.

- Дудуцииииии, – провикна се Дудето – Довечера ще пием Слатина!

(бел. 306 – може би  следва продължение)

И тези от вас, които са леко досетливи и смятат добре, много правилно отбелязват, че днес Жорката прави една година кариера. Въпреки, че той вече е QA, отвътре в меката си и блага душа той остава един отзивчив (така ли се пишеше отебаващ на книжовен български?) и благ съпортаджия. Така че съпортаджии по света – не се тревожете!!! Не си прерязвайте вените и не си губете значите! Жорката от съпорта е все още един от нас.

От преки наблюдатели знам, че Жорката от съпорта днес е един щастлив QA в приятелска и здравословна обстановка. Затова искам да използвам тази трибуна, която моя хостинг провайдър любезно ми е предоставил срещу скромна сума за да поздравя Жорката от съпорта по случай личния му празник.

Жорка от съпорта, да ти е честит едногодшиният престой в Компанията, аз а и вярвам много други ти желая много успехи, удовлетворения от добре свършена работа и задоволство от приятно подрънкваща банкова сметка:) И дет се вика “Таз година QA, а догодина…..” догодина – квото си поискаш!

Поздрави,

306

306 стоеше в офиса си и чатеше със злоба. Беше един от онези досадни дни, в които простотията те яхва и искаш да кажеш много глупости, на много хора, за много кратко време. И той беше така здраво яхнат, че един по един хората от листата му започнаха да минават в статус Invisible. Когато и последният “абонат” не издържа на напрежението 306 стана гордо и погледна през прозореца. Пред него се разкриваше невероятна гледка към новата метростанция в Бизнес Парк Чапръчене. Както се очаква от един подчертано бизнес район, метрото в Чапръчене нямаше нищо общо с цивилните метра, които небизнес хората виждат всеки ден. Беше разработка на военните и вместо реслови влакчета се използваха мини-совалки, които се придвижваха чрез торсионни полета и черни дупки между станциите.

Пълната хармония на 306 беше прекъсната от телефонно повъняване:

- Ало – отговори 306.

Отсреща се чу глас, който бързо и ясно изстреля:

- Кой: 306, Кога: преди 2 минути; Какво – Рандеву с вожда; Къде – конферентната зала за тайни бизнес планове на 3ти етаж.

Това беше новия манагер на 306, който преди това беше работил за специалните части на Чапръчене. Кодово им име беше “Черните пъдпъдъци”, но те наричаха себе си “Кондорите”, защото звучеше по-авторитетно. Момчето вярваше, че малко военна дисциплина няма да се отрази зле на “изнежените бизнес гражданчета”, а и висшия мениджмънт нямаше нищо против откакто той преби двама служители, искащи повишения.

306 слезе в конферентната зала, която беше три етажа по-надолу. Там стояха 3ма корпоративни типа и въпросният манагер. Той беше доста внушителен – канара с габарити на трикрилен гардероб, обелчена в черен костюм, синя риза с копчета под формата на малки гранатки и маскировачна вратовръзка. Имаше къса черна коса и много сърдито лице. Никой не знаеше как точно се казва тази канара, защото той държеше всички да се обръщат един към друг с позивни (бел. авт. още ли се чудите защо наричам нашия герой 306?). Неговата беше Checkmate.

306 закова на място и извика:

- 306 се явява по заповед на Checkmate! Разрешете да доложа!

- Сядай и слушай, 306 – студено отговори Checkmate – Сформирахме grep звено за бързо реагиране (GЗБР). То е уникално само по себеси, защотото абревиатурата му е единствената със символи на 2 езика. Целта на греп звеното е да отстранява проблеми от днес за вчера и да поема пълна отговорност когато всичко се омаже. Ти участваш в екипа!

- Ама аз не се чувствам особено заинтересован – опита се да се измъкне 306.

- Не се скатавай, а благодари за оказаната ти чест! – сряза го Checkmate.

- Ех…  добре, освен мен кой участва в това звено? – попита 306 с нескрито притеснение.

- О, екипа е много мащабен! Имаме един основател, негова беше идеята и той е главен шеф-манагер на звеното. Той има 3-ма заместник шефа, за да се повиши надеждността. Освен това сме наели 3ма независими supervisor-a, които да съблюдяват за правилната работата на висшия мениджмънт и 2ма одитора, които докладват на шефовете отгоре.  Ти имаш едни тийм лидер, който от своя страна си има 4ма заемстници. Наели сме и 3ма мидъл манагери, които да се грижат за добрата комуникация между шеф-манагерите и теб, ааа вас.

- А кой друг грепи? – попита 306.

- Ами… как да ти кажа, малко прехвърлихме квотата за наемане. Но нали знаеш – много е важно нешата да са скалируеми!  А с тази стройна организация това изобщо няма да е проблем. Така че на този етап ще грепиш сам и ако нещо се счупи цялата отговорност пада върху теб.

- Да, звучи справедливо – отговори с нескрита ирония 306.

- 306, стани! Мирно! Свободно! 306, свободен си да се върнеш на работното си място. Ще получиш мейл със следващите инструкции.

Бизнес обстановката, където се разиграват сцените, се нарича “Бизнес Парк Чапръчене” или просто БПЧ. Това бизнес кътче се намира в покрайнините на мегаполиса Чапръчене и е известно основно с бизнес традициите си. Основно занимание на местното население е да краде касетофоните от паркинга на БПЧ, който като изключим този недостатък е много сигурен. Но никой уважаваш себе си бизнес човек не се връзва за един касетофон и дупка във вратата, нали?

Първият мениджър нарича себе си “306″. Както вече споменах той е греп мениджър във корпорацията на Бат Цанко, която се занимава със създаване и управление на световни кризи. Като греп мениджър 306 отговаря предимно, основно и само за грепене из логове. 306 менаджира себе си и освен това има 8 преки началника, единия от които е секретарката на баджанака на шефа му. Сигурно се чудите какъв мениджър е 306, след като управлява само себе си? Това е така, но не баш така! 306 страда от пространствена шизофрения (да, 306 не е просто число) и такова разпокъсване на личността изисква управление. Затова висшият мениджмънт е взел решение да възпроизведе 306 в мениджър на останалите си самоличности. Затова 306 има и отделен Греп отдел, състоящ се от него и останалите му 305 имагинерни Аз. Ако се чудите дали получава 306 заплати – не, не получава. Да не мислите, че хората в Чапръчене пасат трева?

Вторият герой от “Корпоративни уроци” се нарича Насир. Той притежава привидно малка компания, която изпълнява тайни правителствени разработки. Сградата на Насир Корп. в Бизнес парк Чапртъчене привидно представлява едноетажна постройка с 4ма човека на кръст. Но това е само привидно – под БПЧ се простира огромен комплекс, където се развива истинската дейност на Насир Корп. Насир изпълнява ролята на шеф-мениджър в компанията си. Въпреки високата позиция и едноличната власт той е много добър със служителите си. Според запознати той дори настоява да го наричат “Вуйчо”, за да се поддържа по-приятелска обстановка в компанията. През свободното си време Насир зарибява младите чапръченки около БПЧ и се вихри в местната фолк дискотека “Чапръчене Гьобек център”.

За третия герой не се знаят много неща, за съжаление. Слоганът на компанията му е “Feel insecure? We are your cure!” и както се досещате работи в сферата на физическата бизнес сигурност. Иначе нашето момче се нарича Братчеда и е мениджър продажби в тази компания. Братчеда е известен със почтенното си минало – до 23 годишна възраст е бил Шаолински монах. Запознати твърдят, че никога не е употребявал алкохол и не се е докосвал до жена преди да сключи граждански брак с настоящата си жена. Точно това, изпълнено с ред и дисциплина, минало помага на Братчеда да се издигне толкова нависоко в кариерата. Преди месец и половина жълтите вестници в Чапръчене разпространяваха компрометиращи истории за Братчеда, описващи как бие и малтретира подчинените си. За съжаление при серия от нещастни случаи въпросните журналисти загинаха и така и не се разбра дали историите са истина или са поредните спекулации. Братчеда е автор на книгата “Как да бием и да печелим”, затова препоръчвам съветите му на всички, интересуващи се от силови продажби.

Това е бизнес каймака на Бизнес парк Чапръчене. Четете и попивайте, защото корпоративните акули не прощават никому

Не, този пост не е първата история… По-скоро е отговор на въпроса, който се ускорява във главата ви като врачанска Honda CRX модел 89-та по бул. Малинов, а именно “Какво аджеба ще ни каже този колибар 306 за корпоративния свят?”.Сигурно сега е момента да благодаря на всички, които са си помислили нещо друго:) За сведение на всички невярващи 306 е тясно свързан с корпоративните среди, дори заема позиция “grep manager” във водеща световна компания, занимаваща се с разработка и поддръжка на финансови кризи.

И така… нека се придържаме към темата, защото вие сте бизнес-хора и аз не искам да хабя вашето бизнес време. В тази категория ще споделям важни корпоративни уроци, от най-разнообразни източници, които за съжаление ще запазя в тайна.

Stay tuned….

Дата центъра, където стоеше сървърът се намираше точно 4 етажа под работното място на Жорката. Сградата на Хостинга беще феноменална – намираше се на тайно място в Гео Милев, разположена изцяло под земята с 8 независими връзки и самостоятелна атомна електроцентрала. Във въпросния дата център по ирония на съдбата на смяна беше Цецо 2, който трябваше да следи и предотвратява в зародиш подобни проблеми. Но очевидно тази вечер не беше във форма. Жорката от съпорта грабна телефона и спокойно набра някакъв номер. След две позвънявания отсрещната страна вдигна, а фоновия шум представляваше ожесточена престрелка, нечовешки викове и експлозии. Жорката от съпорта се ядоса:

- Цецо 2, спирай филмите и виж защо Дракона падна. Пак се занимаваш с глупости на работа!

- Жорка, не са филми – говореше доста по-бързо от обикновеното Цецо 2 – имаме огромен проблем!

- Какъв проблем?

- Стана инцидент! Голям инцидент!

- Целият съм в слух – вече губеше търпение Жорката от съпорта. В този момент се чу още по-голяма експлозия и още няколко автоматични откоса.

- Жорка, снощи Сисадмина е правил модификации по машините в крайно нетрезво състояние. В резултат на това от всеки потребител, който се логне успешно в контролния си панел, се извлича ДНК проба чрез лигите върху монитора му. Тази проба се доставя до нас и не знам от къде се генерират зомбита с аналогично ДНК.

- Какво? Цецо 2 да не си се побъркал! – шокира се Жорката.

- Не се бъзикам Жорка! Клиенти-зомбита ни нападат! О, не копър майните се появиха! Жорка трябва да ги спра, а мунициите намаляват!

Чу се още един голям взрив. Жорката от съпорта погледна мониторинг системата – вече всички машини в дата центъра бяха офлайн. “Този път положението се насра” мислеше си той. Жорката от съпорта се приближи към привидно масивната стена до него и я удари силно. Пред него се отвори тайник, в който имаше някаквa черна кутия. Жорката извади от нея бронежилетка и пушка-помпа с гравюра “Hurt me plenty!”. “Жорката от съпорта has come to town!” каза си той и се насочи към дата центра.

През това време Цецо 2 оказваше ожесточена съпротива на зомбитата в дата центъра. За негово щастие съседното помещение се използваше като склад от охраната и той беше успял да се въоръжи добре още при появата на първите натрапници. Използвайки бюрото си като прикритие Цецо 2 стреляше по изчадията с карабина и периодично ги замерваше с гранати. Изведнъж от другия край на помещението се появи Жорката от съпорта. Той разби вратата и с помпата си разстреля изненаданото зомби пред него.

- Цецо 2 – викаше той – Говорих с админа, трябва да се доберем до сървъра и да спрем процеса ръчно. Това трябва да стане бързо, защото ако се телепортират още копър маняци ще си *** мамата! Отвлечи им вниманието по някакъв начин.

Цецо 2 гледаше как Жорката застрелваше зомби след зомби и с крака доубиваше ранените. Като истинска машина за убиване той бавно, но методично се приближаваше към Дракон. В този момент на Цецо 2 му хрумна страхотна идея. Бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади от там компакт-диск с надпис “Як задгробен блек-метъл”, тикна го в компютъра си и усили колонките до максимум. В стаята се разнесе зловеща музика и след има няма две минути от асансьора слезе Ел Баберо Мустакато или просто казано Бабичката. Цецо 2 слушаше клеветите й с умиление. Никога не е предполагал, че ще се радва толкова много от появата й.

Бабичката влетя в сървърното псувайки:

- Гадни съпортаджии, пак ме облъчвате с гадна музика! Знаете ли колко е часа! Аз съм стара и болна – нареждаше тя – О довели сте си и жени, ваш’та мама! Долни влечуги! Внучката ми даде една камара пари за лазерна епилация – барем да бяхте поканили и нея, а не да нагъва крем карамел горе!

Въпреки внушителната поява никой освен Цецо 2 не обърна внимание на новия субект в стаята. Това видимо ядоса дъртата и тя продължи:

- На вас говоря, копеленца гадни! Изобщо не ми се правете, че не ме забелязвате! – продължаваше тя.

Цецо 2 с интерес наблюдаваше как от ушите и излизаше пара и мустаците й потреперваха от яд.

- Брей, колко добре си е оформила катинарчето… – мислеше си той – Интересно с какво се бръсне.

Бабката откачи окончателно и без повече приказки извади личната си точилка за терминиране на съпортаджии и се нахвърли върху зомбитата. Жорката от съпорта веднага се възползва от безредицата и скочи към основното, за етажа, електрическо табло. Пред него стоеше зомби и се зъбеше грозно. Без да се притесни Жорката размаза главата му с приклада на пушката и дръпна шалтера.

Изведнъж всичко потъна в мрак и тишина…

Жорката стоеше тихо в тъмнината и се чудеше какво се случва. Очите му бяха разширени от ужас, а от лицето му се стичаше пот. Изведнъж иззвъня телефон. Той се присегна и го взе… на екрана му светеше “08:00″. Жорката се огледа изненадано – лежеше в леглото си, в тайната си квартира и телефонът му отчаяно се опитваше да го събуди.

- Мамка му, напоследък сънувам големи глупости! – каза си той и стана от леглото…

Не следва продължение!

- Сега какво ще правим, Жорка? – попита Цецо 2.

- Ба ли *****, ще ги обградим!!! – отговори Жорката.

- Ние сме двама бе…. – промърмори Цецо 2.

Жорката от съпорта не отговори и извади от жабката Голфърския си мегафон за псуване в задръствания.

- ГОВОРИ ЖОРКАТА ОТ СЪПОРТА! ВИЕ СТЕ ОБГРАДЕНИ! ОСТАВЕТЕ ЧАШИТЕ СИ НА ЗЕМЯТА И ИЗЛЕЗТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ!

Жорката от съпорта и Цецо 2 притаиха дъх и зачакаха реакция. Процорчето на хотела се отвори и от там се показа бат Начко – вожда на сервизните мениджъри.

- Гьорге, свиньо трезвена, много добре знаем, че сте 2ма. Хайде качвайте се горе, да не слезем ние, че навън студено! – провикна се бат Начко.

- Мамка му разкрити сме! – каза Жорката от съпорта на Цецо 2. – Няма как, колкото и да не ни се иска се налага да се качим горе и да пием с тях…

Цецо 2 беше видимо потресен:

- Щом се налага ще се качим…

- Планът е да се напием като животни и на другия ден да изтрезнеем преди тях за да изкопчим спецификацията на тайната технология на Хюндай! – нареди Жорката от съпорта.

- Да, борбата ще бъде тежка!

Жорката от съпорта и Цецо 2 влязоха в хотела. За съжаление част от нещата, случили се там, са засекретени и затова не мога да ги разкажа в този блог. Но в общи линии се случи следното…

След шест часов алкохолен маратон Жорката от съпорта усещаше, че нещата не отиват на добре. Главата му започваше леко да натежава, Цецо 2 от 2 часа се бореше с имагинерни емове в коридора,  бат Начко отчаяно се опитваше да поръча допълнително мезе от ресторанта долу. За съжаление радиостанцията за връзка с персонала беше счупена от Цецо 2 при първоначалния му щурм, имащ за цел “да деморализира врага и да пръсне редиците му”. След това останалите го изхвърлиха в коридора за да не троши инвентара. За съжаление това създаде допълнителни проблеми. Цецо 2 беше завардил единствения вход към стаята и се мислеше за Леонид, изправен срещу 3 милионна армия от емове.

- Съпортаджии! Tonight ша пиийм в нас!!! – викаше истерично той и нападаше персонала, опитващ се да се добере до стаята за да достави мезето.

В този момент бат Начко докладва проблема на Жорката от съпорта:

- Георги, побъркания ти съквартирант вилнее в коридора и прогони вече трета сервитьорка. Ако имаш намерение да ядем нещо тая вечер вземи мерки.

- Няма проблеми – считай проблема за решен! – отговори Жорката от съпорта и отвори прозореца зад него. След това отвори вратата и се развика:

- Емове в тилаааа, емове в тилаааа! Нападат ни в гръб!

Цецо 2 като чу това връхлетя в стаята с боен вик и се насочи към прозореца. С добре премерено хвърляне Жорката от съпорта го метна навън и гордо гледаше как Цецо 2 крещеше на имагинерните си войни да се прегрупират за да разбият атакуващият в тил имагинерен враг.

- Готово – гордо каза Жорката от съпорта – къде викаш е храната?

С Цецо 2 зад борда конференцията на сервизните мениджъри продължи значително по-спокойно. Всички нагъваха доволно, а ако се съдеше по виковете отвън Цецо 2 беше успял да удържи настъплението на имагинерните емове и беше преминал в контра-атака.

След близо час храната свърши, алкохола беше преполовен, а навън беше подозрително тихо. След малко се чуха сирени и 3 коли на гражданска защита профучаха по улицата. Тогава всички забелязаха, че Цецо 2 е в неизвестност! Жорката от съпорта каза:

- Да организираме спасителна акция!!! Ако агонизира в някоя канавка ще го доубием за да не се мъчи!

- Да! Звучи хуманно! – съгласиха се присъстващите.

- И забавно – добави бат Начко.

Когато излязоха навън бат Начко и Жорката от съпорта забелязаха, че Цецо 2 не е стигнал далече. Беше яхнал една бронзова сърна и ако се съдеше по виковете му преследваше и доубиваше единични имагинерни емове. До него бяха застанали служителите на гражданска защита и се чудеха дали е разумно да се намесват.

Жорката от съпорта и бат Начко разбутаха редиците, казаха на служителите “Тоя избяга по погрешка – сега ще си го приберем”, прошушнаха в ухото на Цецо 2, че знаят къде се крие последния емо лагер и го отнесоха. Така тримата полека-лека се насочиха обратно към хотела. Като изключим неуспешната атака на групата, насочена към стадо коне, нощта мина без изненади.

На сутринта всички преоткриха света около себе си и се колебаеха дали главите им се стесняват или просто са станали по-умни. Въпреки тежкото си състояние Жорката от съпорта не беше забравил основната цел на посещението си. Героите кротко събираха душа и тяло в ресторанта, когато един от сервизните мениджъри подхвана невинен флейм:

- Жорка…. Голфа не върви колкото Хюндай-я…. Бат Начко ще те изяде! – говореше мениджъра.

- Сигурно е така – не споря. – отговори Жорката от съпорта.

- Абе ти не спориш, ама е така! – продължаваше мениджъра.

- Аз дочух, че Хюндай имат нечувани нововъведения…. – дяволите се усмихна Жорката от съпорта – Вярно ли е това?

- О! Нима не знаеш? – започна бат Начко – Прокарвам идея за нова система базирана на биологично гориво. Усвояват се излишни газове от купето и се използват за да се обогати горивната смес. С простосмъртни постигнахме не повече от 10%-ово подобрение, но имаме надежда! Използвахме директно впръскване, като свързахме източника на газовете и усвоителя с тръба. При тестовете с един член на екипа, чието име не мога да ти кажа, постигнахме 200%-ово увеличение на мощността. Но подробностите са засекретени….

- Аха – кимаше умно Жорката от съпорта – Това звучи интересно…. и опасно!

Малко по-късно Жорката от съпорта и Цецо 2 поеха по дългия път към дома. По обясними причини Голфарата беше включена в “яваш-яваш mode”. Жорката от съпорта, доволен от успешно изпълнената му първа мисия, слушаше гръцка музика и спазваше всички ограничения на скоростта

- Life is good… – мислеше си той.

- All units, ставааааааааааааай, we are under attack – викаше Жорката и дънеше по тенджерата. Цецо две се разбуди видимо объркан и се опитваше да разбере какво се случва.

- Ставай в името на Ивайло Пандиев и Golf GT!!! Дългът те зове!

- Жорка, не знам какво си пушил снощи, но трябва да….. – опита се да възрази Цецо 2, но в този момент Жорката му направи мамба.

- Ставай! Имам задача и ти си мобилизиран за мой помощник! Ако дезертираш 8 пернишки голфа ще те газят!

Това беше сериозна заплаха и Цецо 2 реши да не тества способностите на Жорката от съпорта.

30 минути по-късно Голфарата се носеше по околовръстното на София. Жорката от съпорта беше измислил страхотен план! Събора на сервизните мениджъри на Хюндай беше заел позиции в 4-звезден хотел, а нашите храбри герои щяха да проникнат там под предлог, че са закарали приятелката на Жорката от съпорта на купон по случай 8-ми декември и видиш ли им било по път.

- Нещо не е наред! – забеляза Жорката от съпорта – Цецо 2, вземи GOLF конзолата и провери колко кина “Арена” има на околовръстното!

- И без конзола мога да ти кажа, че е само 1! – отговори Цецо 2.

- Тогава защо за последните 5 минути подминахме 3-то такова кино?

- Жорка, не искам да ти противореча, но мисля че се въртим в кръг около София!

- Мамка му! Знаех си!

Жорката от съпорта включи Голфарата на автопилот и тя автоматично пое към Перник. Когато наближи града той превключи отново на ръчно управление и възропта:

- Някой подляр е замаскирал табелите, но никой не може да скрие Перник от един черен Голф!

Въпреки първоначалните затруднения замаскиращата част от опреацията беше изпълнена – приятелката на Жорката от съпорта беше изоставена, т.е. настанена, в хотела и групичката се насочи към основната дестинация.

- Цецо 2, изоставаме от графика! – говореше Жорката от съпорта – Провери в Голф справочника как се включва самолетния режим.

Цецо 2 зачатка нервно по клавиатурата на GOLF конзолата:

GOLF CLI$ sudo gash
### Golf root shell activated. Welcome to thegolfara.stoychev.org
GOLF CLI# man mode | grep jet
### Jet mode is activated with “mode jet on”
GOLF CLI# mode jet on
### JET MODE activated! Please insert the USB MEMORY STICK labeled “GOLF JET MODE” in the player and accelerate to 5500 rpm to continue…

Цецо 2 изпсува:
- Жорка, тоя софтуер не струва!!! – каза той и се разрови из жабката, намери флашката и каза на Жорката от съпорта:

- Жорка, давай на 5500 оборота и ставаш самолет!

В този момент в колата се разнесе познатият звук “Мацее, маце морииииии” и десния крак на Жорката от съпорта инстинктивно потъна. Цифрите на километража изведнъж се сдобиха с по още две нули, а Цецо 2 беше захапал ГОЛФ конзолата:

GOLF CLI# uname -a
### VW thegolfara.stoychev.org #1 SMP Thu Dec 8 19:24:39 UTC 2009 VW GOLF MK3 GT
GOLF CLI# uptime
### 19:24:45 up 2:59, 2 users, load average: 0.47, 2.36, 10.27
GOLF CLI# w
GOLFER TTY FROM LOGIN@ IDLE WHAT
jorkata-support seat0 :0 16:24 0.00s steering-wheel
ceco-2 seat1 :0.0 16:24 0.00s w

- Копелеееее, това цепи! – Възхити се Цецо 2

Следва продължение…

- Мила, чу ли за някакви откачени жени, които нападали хора по улиците и ги целували? – попита Жорката приятелката си.

- Не, защо? – отговори тя и го погледна изненадано.

- Ааа, ами имало някакви побъркани жени, избягали от Стопанския. Разкарвали се с някакви огромни плюшени мечоци и нападали мъже по улиците… – разсеяно й каза Жорката.

- Ах, мръсници! Само да ми паднат! Ще им покажа от къде идва цацата! Ако се оставиш на такава мисли му – лошо ти се пише! – отговори му тя.

- Кой? Аз? Ааа не! Абсурд! – смотолеви Жорката и с ужас гледаше как момичето приближаваше.

А девойката отсреща наистина беше като сълза… естествено всички минувачи и се наслаждаваха и само Жорката я гледаше с ужас. Момичето се приближи на около метър от него.

“Край,” мислеше си Жорката “всичко свърши”. В този момент мацката извади сгъваемо “лопате” скрито зад плюшения мечок  и изтрещя Жорката от съпорта със всичка сила (добре, че не беше много) по главата.  Докато той се свличаше на земята тя му подаде плюшения мечок и незабелязано му прошепна “Спокойно, Жорка, няма да те целувам пред приятелката ти”. След това сви в една тъмна уличка между два магазина и изчезна.

Приятелката на Жорката от съпорта бръкна в чантата си и извади любимия си Desert Eagle Mark XIX .50 Action Express и изпразни един пълнител в посоката, в която изчезна нападателката. След това се обърна към Жорката:

- Добре ли си? Не уцелих кучката, но я запомних! Не се притеснявай, ще я намеря! – говореше му тя и го гледаше с видимо притеснение.

“Да им имам и целувките на тия, още 2 такива срещи и ще съм само за санаториум.” мислеше си Жорката. След това се надигна, поизтупа се и отговори:

- Добре съм! Ще вземем този плюшен изрод с нас и ще свалим отпечатъци! Дано не ми остане синина!

След един час Жорката от съпорта стоеше вкъщи пред лаптопа си със затворено око и гледаше лошо. Тъкмо приключи с писането на последната статия за новия си портал, посветен на Автоматизацията на софтуерното тестване, когато се сети за мечока. “Тези ще ме довършат” мислеше си той. “Нека все пак видим защо беше това цялото фиаско”. Жорката грабна плюшения мечок, излезе на терасата и го стисна. Ушите на мечока се развъртяха смешно и на мястото на търбуха му се появи екран. Чу се глас:

- Добър ден, Жорка. Открихме, че наши конкуренти от Корея за разработили нова система, която може да увеличи до 3 пъти мощността на автомобилите им. Проблема е, че не знаем каква. Твоята задача е да присъстваш на алкохолна вечеринка във Велинград, където ще се намира един от сервизните мениджъри на въпросната фирма и да разбереш какво са измислили корейците. Веднага след това докладвай на свръзката си. Твой асистент за тази операция ще бъде Цецо 2, който вярвам знаеш как да намериш. И не забравяй – ако бъдете разкрити ние ще отричаме всякаква връзка с вас. Този плюшен мечок ще се самоиздуха след 10 секунди….

“И таз добра” – мислеше си Жорката от съпорта – “Удариха ме с лопата по главата, а сега ме пращат из планините, където видиш ли имало корейци. Тези хора са се побъркали окончателно!”. Жорката остави плюшения мечок на земята и загледа с интерес.

- 3, 2, 1 – “говореше” мечока – Гаси тока, гаси, че си лягааааааааааааааам.

С този последен вопъл мечока се изстреля нагоре, изкъртвайки част от терасата на горния етаж.

- Трябва да докладвам за този проблем на Фолксваген – каза си Жорката – добре, че не пуснах тази ужасия на паркинга!

Следва продължение…

- Сега като знаете, че не работя за Фолксваген, означава ли, че трябва да се явявам пак на АСХ? – попита Жорката и се постара да направи възможно най-изтерзаната си физиономия.

Ивайло Пандиев се изсмя и отговори:

- Разбира се, че не Жорка. Ти си почетен студент по АСХ на катедра “Електронна техника”! Целият факултет се гордее с теб и предложихме на декана да кръстим зала на твое име!

- Ох, добре! – видимо успокоен отговори Жорката – То това беше идея на оня простия, аз не знаех нищо!

- Да, да, знам, не се притеснявай! На тъпия ти съквартирант му казахме, че няма да ти дадем АСХ ако не заработи за нас и така вербувахме и него. Жорка, имам 10 минути да ти обясня някои много важни неща, защото след това ще дойде подводницата да ме вземе!

- Каква подводница?

- Няма значение! Слушай сега – ти работиш за нас, а аз съм твоята свръзка. Периодично ще получаваш задачи. Докладваш и предаваш резултати единствено и само на мен!

- Какво ще правя? – прекъсна го Жорката от съпорта.

- На теб се поверяват високо-приоритетни тестове и проучвания на тайни разработки. Задачите ще ти бъдат давани по специфичен протокол. Когато имаме нужда от твоите услуги на улицата ще те срещне оскъдно облечена руса девойка, която ще те целуне и ще ти подари плюшен мечок. Когато стиснеш два пъти мечока ще чуеш задачата си и след това той ще се изстреля на безопасна височина и ще се самоунищожи. Затова внимавай къде прослушваш нещата!

- Това е лудост – ще си имам проблеми с тия жени дето ще ме целуват и ще ми подаряват плюшени мечоци! – възрази Жорката.

- Ти си умно момче, Жорка! Ще измислиш нещо! – отговори Пандиев – Като наш агент получаваш малко оборудване – заменихме голфа ти с нов. В общи линии върховите постижения на VW в купе на Голф 3 за да не биеш на очи. Инсталирахме ти и ракети земя – земя, но трябваше да сложим насочващата система до скоростната кутия – затова ще ти влиза малко трудно първата, но това е known issue. Вярвам, че ще свикнеш. Другите неща ще си ги видиш в инструкцията. А, ето я и подводницата. До скоро виждане, Жорка!

Изведнъж от водата се появи огромна подводница, Ивайло Пандиев скочи в нея и тя изчезна така, както и беше дошла – неочаквано и изневиделица.

Жорката от съпорта стоеше и се почесваше по главата. “Тия са слънчасали” мислеше си той. След това стана, изтупа праха от шортите си и влезе във вилата, за да си налее уиски. Влизайки в къщата се загледа в огромното огледало срещу него…

- Съпорта, asshole, Жорката от съпорта! – каза той със злобно изражение – Мамка му готин съм!