braindamage

Днес леко ще се отклоня от новата вълна в блога, за да отбележа един много специален ден за всички фенове на Жорката от Съпорта. Точно преди една година на този слънчев ден аз бях в Малта… но на кой му пука? Освен, че аз бях в Малта Жорката от съпорта направи сериозна крачка в своята кариера като започна работа при текущия си работодател, който няма да споменавам защото изобщо няма нужда от реклама.

И тези от вас, които са леко досетливи и смятат добре, много правилно отбелязват, че днес Жорката прави една година кариера. Въпреки, че той вече е QA, отвътре в меката си и блага душа той остава един отзивчив (така ли се пишеше отебаващ на книжовен български?) и благ съпортаджия. Така че съпортаджии по света – не се тревожете!!! Не си прерязвайте вените и не си губете значите! Жорката от съпорта е все още един от нас.

От преки наблюдатели знам, че Жорката от съпорта днес е един щастлив QA в приятелска и здравословна обстановка. Затова искам да използвам тази трибуна, която моя хостинг провайдър любезно ми е предоставил срещу скромна сума за да поздравя Жорката от съпорта по случай личния му празник.

Жорка от съпорта, да ти е честит едногодшиният престой в Компанията, аз а и вярвам много други ти желая много успехи, удовлетворения от добре свършена работа и задоволство от приятно подрънкваща банкова сметка:) И дет се вика “Таз година QA, а догодина…..” догодина – квото си поискаш!

Поздрави,

306

Жорката от съпорта беше нощна смяна в Хостинга. Тъкмо беше затворил последните два тикета за смяната и се канеше да заспива, когато мониторинг системата изпищя. Жорката погледна небрежно и с изненада забеляза, че няма връзка с един от основните сървъри. Дракон (така се казваше машината) обслужваше двама много важни клиента на Хостинга и всякакъв downtime беше недопустим. По принцип Дракон отпадаше много рядко и подобен прецедент шокираше младите съпортаждии. Жорката обаче беше всичко, но не и млад съпортаджия.

(more…)

След има-няма 10 минути в самолетен режим Жорката от съпорта и Цецо 2 бяха пред хотела.

- Сега какво ще правим, Жорка? – попита Цецо 2.

- Ба ли *****, ще ги обградим!!! – отговори Жорката.

- Ние сме двама бе…. – промърмори Цецо 2. (more…)

Както всяка съботна сутрин Цецо 2 спеше непробудно, зашеметен от миризмата на на чорапите до леглото му. Обитателите на тайната квартира вече бяха свикнали с миризмата и не им правеше впечатление, а на всичкото отгоре това си имаше и положителни страни. В целия блок хлебарките (както и съседите под 50 килограма) бяха изчезнали безвъзвратно. Макар и заспал Цецо 2 изглеждаше прост и дори с невъоръжено око се забелязваше, че сънува един от онези негови логични и дълбоко-интелектуални сънища. В този момент в стаята нахлу Жорката от съпорта въоръжен с тенджера и метална лъжица.

- All units, ставааааааааааааай, we are under attack – викаше Жорката и дънеше по тенджерата. Цецо две се разбуди видимо объркан и се опитваше да разбере какво се случва.

- Ставай в името на Ивайло Пандиев и Golf GT!!! Дългът те зове! (more…)

Зимата беше в разгара си, Топлофикация си точеше зъбите, а Жорката от съпорта обикаляше по магазините с приятелката си, за да си купи ново пуловерче. Тъкмо излязоха от поредния магазин, когато Жорката фиксира дългокрака и едрогърда, руса мацка с огромен плюшен мечок под мишница да крачи бодро към тях с усмивка до ушите. “О не, това е краят” – мислеше си Жорката от съпорта – “Тая пачавра е от онези, сега ще ми се нахвърли и моят земен път приключва тук…”

- Мила, чу ли за някакви откачени жени, които нападали хора по улиците и ги целували? – попита Жорката приятелката си.

- Не, защо? – отговори тя и го погледна изненадано.

- Ааа, ами имало някакви побъркани жени, избягали от Стопанския. Разкарвали се с някакви огромни плюшени мечоци и нападали мъже по улиците… – разсеяно й каза Жорката.

(more…)

Жорката от съпорта правеше вече трета обиколка на острова, крещейки като изтърван. Около него стоеше Ивайло Пандиев и гледаше объркано. Винаги беше подозирал, че Жорката му е фен, но тази неистова радост го притесняваше. На 18-тата обиколка Жорката се измори, седна отчаяно до него и го погледна с жалостен поглед:

- Сега като знаете, че не работя за Фолксваген, означава ли, че трябва да се явявам пак на АСХ? – попита Жорката и се постара да направи възможно най-изтерзаната си физиономия.

Ивайло Пандиев се изсмя и отговори:

- Разбира се, че не Жорка. Ти си почетен студент по АСХ на катедра “Електронна техника”! Целият факултет се гордее с теб и предложихме на декана да кръстим зала на твое име!

(more…)

Жорката от съпорта се беше отдал на заслужена почивка. След нечовешките усилия, на които се беше подложил за да спаси съпортския бизнес от световната финансова криза, Жорката беше решил почивните дни да избяга от сивото ежедневие и ето го на – блажено разплут в хамака, вързан между две палми на плажа в имението му на самотен остров. Това беше премията му от сделката за генно-модифицирани съпортаджии с конкурентна хостинг компания. Веднага след нея Жорката използва връзките си в правителството и беше приет закон, забраняващ наемането на такива съпортаджии. Веднага беше сезирана комисията за контрол на съпорта, компанията беше закрита и Жорката се сдоби с остров.

(more…)

Събота сутрин. Часът беше около 9:30, а Жорката от съпорта тъкмо се разбуждаше в леглото си. Любящата му приятелка му беше сервирала закуска в леглото – любимата му баница, с голяма чаша айрян и шоколадово десертче. Жорката я погледна сънено, целуна я нежно и лакомо се нахвърли върху закуската. След това бившият съпортаджия стана и бързо се облече. Не след дълго вече беше на вратата и завързваше любимите си обувки. Няма да споменавам марката им, за да не правя скрита реклама. Единствено ще споделя, че Жорката се оръси за тях 14 хил евро. Миг след това двамата излязоха и се насочиха към Витошка. Още предния ден Жорката от съпорта беше обещал шопинг терапия, а един съпортаджия винаги държи на думата си.
(more…)

Тъмна сутрин…. телефонът на Жорката от съпорта звъни. “Babble, Babble, Bitch, Bitch Rebel, Rebel, Party, Party….”. Жорката изключи алармата си и се изпъна блажено в леглото… “Life sux” каза си той и погледна вляво то себе си. На гардероба до него любящата му приятелка беше оставила любимия му костюм, прилежно изгладен и готов за подвизи. Обикновено Жорката обличаше този костюм само на международните конференции на Volkswagen Group, но за съжаление днешния повод не беше толкова приятен.

От доста време насам Жорката се явяваше на един изпит и както се сещате от доста време не го взимаше… Преподаваше му небезизвестния Ивайло Пандиев, който смяташе, че Жорката от Съпорта е замесен в поругаването на автобуса му преди известно време. Естествено Жорката беше невинен, но преподавателят не вярваше в това…

(more…)

Малко по-късно Жорката от съпорта вече рулираше с Голфарата из Студентски град и  си търсеше място за паркиране.

- Това място не е същото, откакто се махнах от тук! Всеки кара каквото си иска, спира където си иска, оставя колата си както си иска. Ужас направо! – взмущаваше се Жорката. Но изведнъж възмущението му прерастна в див ентусиазъм:

- Ха! Място за мен! Място за мен! – викаше той, натисна газта и заби Голфарата в кротко паркиралото отстрани Поло….

- Чуечииии, направо му *CENSORED* мамата. Хехехе, като имам време ще запиша клип и ще го кача в ютуб, за да може младите севлиевци да се учат как се паркират Голфари!

Жорката от съпорта подкани останалите да слизат и излезе от колата. В този момент пред ужасения му поглед в задницата му се заби огромен джип, управляван от русо изглеждаща девойка. Жорката от съпорта извърши специфично за него движение с ръце и извика:

- Ииииии, да ми ядеш гъза, имам ролбари!

Тогава страничното стъкло на мястото до шофьора се спусна и от там се показа позната късоподстригана муцуна:

- Гошеееееееееее! Браво, Гоше! Гоооше, Гооше, Гооше. – викаше муцуната. Без особени усилия Жорката от съпорта разпозна братчеда.

- Гоше, какво правиш, отдавна не съм те виждал! – викаше братчеда и без да даде възможност на Жорката да реагира и продължи. – Айде, Гоше, наздраве, че аз ще ходя да взема едни бургерчета тука, че с тая ще ходим към Люлин после!

Братчеда смигна на Жорката от съпорта и изчезна. “Шибани братчеди….” помисли си Жорката и тръгна към заведението. Хареса си една хубава маса, настани се и си поръча пиене. След не много време се чу свистене на гуми, от завоя се появи Ланчата на админа и с бясна скорост сви по една тъмна алея и изчезна. “Я па тоя… пак си мисли, че е от България Еър” помисли си Жорката и продължи да си пие пиенето. След малко по улицата преминаха 4 патрулки и продължиха нагоре към “downtown”-a на СтудГрад. “Хм, патрулки… интересно.” мислеше си Жорката. Веднага след това админа изкочи от храстите до уличката и с бодра стъпка се насочи към Жорката.

- Мараба, Жорка, кво става? – весело подвикна админа като се приближи и седна на масата при Жорката.

- Кви бяха тия изпълнения от теб? – попита Жорката от съпорта.

- А, нищо. Нали ме хванаха оня път пиян с превишена скорост и ми взеха книжката. И карам си днес аз с 200 ей сега и тия искаха да ме спират. Баси хората, даже не бях включил НОС-а. И си викам сега, те ако ме спрат, ще ме проверяват за алкохол, ще ми искат документи и ще се отече. И продължих, ама те се афектираха нещо и тръгнаха след мен… Не знам какво им стана… – невинно обясни админа.

- Ясно! – отсече Жорката.

- Абе, къде е Цецо 2? – попита админа – Нали каза, че бил с теб?

- Е как бе – ей го е – каза Жорката и посочи един празен стол и почти веднага продължи – А… е нали тръгна с нас? – Жорката от съпорта се зачуди за малко и след това извика – Оли, чуечииии, забравил съм го в багажника! Чакай да ходя да го извадя, че ке се скине да умре там! – каза Жорката и се изстреля към колата. След малко се върна с Цецо 2 и каза гордо:

- Ей го бе – нищо му няма! – каза той слагайки безжизненото му тяло в стола.

След това компанията започна да обсъжда фундаментални, за човечеството, неща като например вътрешни дезинфекции с бърбън, медицинско приложение на канабиса, използването на марихуана като имуностимулатор, белодробни лечения с тютюнопушене и т.н. Естествно подробности не мога да разкажа, защото всичко това е поверително и ще бъда принуден да самоубия всеки, който прочете поста, а ако не се лъжа това е наказуемо.